Съдът е лош, ако не обслужва кръга „Капитал“

В навечерието на поредния мониторингов евродоклад за България станахме свидетели на нещо нечувано в последните години. Медиите на Иво Прокопиев яростно нападнаха Софийски градски съд – съдилището, което те години наред хвалят от сутрин до вечер и бранят на амбразурата, ако някой реши да отправи каквато и да е критика към магистратите от СГС. Помним добре основната роля, която горепосочените издания изиграха в споровете между главния прокурор Цацаров и административния ръководител Топалов относно сроковете и качеството на работата на черните тоги.

Ясно е защо „Капитал“ до скоро играха роля на медиен щит за СГС. Връзките са повече от ясни. Бившият председател на съда Калоян Топалов бе публично разкрит като човека на Прокопиев в най-голямото съдилище у нас. В СГС е и царството на „Съюза на съдиите“ (ССБ) – уж влиятелна магистратска организация, в която обаче членуват около 10%  от българските съдии, работеща изцяло по опорните точки на капиталците. Нещо повече – ССБ и „Капитал“ заедно промотираха неуспешната кандидатура на Евгени Георгиев, който два пъти загуби вота за председател на СГС в Съдийската колегия на ВСС.

Но отскоро СГС е с нов ръководител (Алексей Трифонов), когото Прокопиев не харесва, следователно съдът е лош и върху него ще се стовари цялата му медийна машина. Просто защото съдия Крънчева посмяла да осъди драскач от „Капитал“. Нямала право да стори това и той я залял с помия от страниците на Прокопиевата малотиражна медия-бухалка. Класическата хибридка на Прокопиев – аз заповядах на медиите да плюят прокуратурата, следователно тя не може да ми повдига обвинения. А съдът не може да ме осъди.

Какъв по-силен пример за срастването на организирана престъпност, медии, нечисти бизнес схеми и съдебна система. Но дали това ще попадне в следващия евродоклад? Съмняваме се.
А дали ще попаднат и случаите, когато хората на Прокопиев съдят български медии? Скандални казуси илюстриращи общите действия (на практика ясно структурирани в една организирана група) между олигархия, корпоративни издания и магистрати. Примери, които дават ясен знак кой точно е причина да сме на 111-о място по свобода на словото. А догодина вероятно ще сме по-надолу.

Дали в изготвените от брюкселските чиновници документи ще стане дума, че в „Да, България“ дори си имат специалист по делата срещу медии. Казва се Николай Христов (спечелил 8 преференции на последните парламентарни избори), член на Националния съвет на партията. Христов е адвокат на Антоанета Цонева и Емил Джасим – също част от ръководството на неговото прокси. Силно се надяваме, че Брюксел ще желае да научи с какви аргументи политиците на Прокопиев съдят медии само защото са си позволили да им зададат неудобни въпроси.

Нормално ли е съдът да подкрепя хулителите на Васил Левски, осъждайки журналисти, открито и ясно заявили неодобрението си към скандалната позиция на още по-скандалния Джасим. А нормално ли е Сашо Дончев да твърди пред съда, че разкрития за притеснителни факти за бизнеса му във вестник „Телеграф“ станали причина да се разстрои нежната душичка на газовия барон, искаща възмездие под формата на солидна парична сума.

И в крайна сметка – нормално ли е самият Прокопиев да съди евродепутати, че му бил раздвоен аз-а, защото някой се осмелил да надигне глас срещу злоупотребите на пленилата държавата ни шайка „Капитал“.

Явно това е позволено, тук няма проблем. Щом групировката „Капитал“ съди, всичко е наред. Само ако на тях им заведат дела, тогава държавата е лоша, съдът нечестен, а властта - продажна.
 Прокопиевата клика е свръхнагла. Съдът е добър, когато удря враговете им. Лош е, щом отсъди в ущърб на олигархичния интерес. Същото е с медиите, с регулаторите, с изпълнителната и законодателната власт.

Това са болшевиките на Прокопиев. Който не е с тях, е против тях. Който не мисли като тях, е обречен на заличаване враг, очаква те обществена смърт, ако не споделяш правата вяра. Ти си ментално увреден, позволиш ли си да не споделяш тезите им, ти си за разстрел, надигнеш ли глас срещу произвола на самозабравилия се башибозук, претендиращ (сам Прокопиев казва това) да е стопанският и обществен елит на нашата Родина. За моралната полиция всичко е позволено. Двойният стандарт като термин не съществува. Те са добри, всички други са лоши.

Те могат да съдят всеки в СГС. Но тях не могат да ги съдят в СГС. Те са Министерство на истината. Приватизираха ни икономиката, а после приватизираха и гумения печат за единственото правилно мнение в страната. Утре ще искат да приватизират душите и съзнанието ни. 

Те имат право да използват както намерят за добре СГС. Но СГС не може да работи в обществен интерес, трябва да служи на Прокопиев, а не на българския народ.
Те могат да съдят за критични публикации. Но тях не могат да ги съдят за клеветите, внушенията, манипулациите и откровените лъжи.

Апропо – след като второто дело срещу Иво Прокопиев (за пране на пари по далаверата „Каолин“) бъде внесено в спецсъда и Прокопиев ли, като писарушката си Босев, ще е жертва на заговори, илюминати, масони и рептили.

Може би идва горещо лято за българската олигархия. Може би тепърва ще става интересно.