Съдът на Калоян Топалов затлачва дела за убийства, а получава олигархичен пиар!

Истеричната реакция на председателя на СГС и на “агнешкия” Съюз на съдиите срещу прокуратурата – за пореден път показват обвързаността им с олигархичното задкулисие.

 Затлачените дела за престъпления, за които години, а понякога и цяло десетилетие не стигат, за да преминат през една от трите съдебни инстанции, така щото, каквото и да реши накрая “независимата” Темида, усещането за липсата на справедливост вече трайно ще се е настанила в съзнанието на потърпевшите и техните близки. Мнозинството от българите свързват проблемите в правосъдието с отказа от навременен и справедлив процес. Какъв е смисълът, ако едно дело за убийство не е успяло да стигне до решаване цяло десетилетие след отнемането на човешкия живот и залавянето на извършителя – от една страна, държавата пилее огромен ресурс, за да издържа правоохранителните институции, а от друга страна, жертвите и потърпевшите дори и да получат (в много малки случаи) справедливост, отдавна ще са изгубили вярата във “върховенството на правото”. Хилядите затлачени дела, които съдиите, с помощта на адвокати, а понякога и на прокурори, все успяват да отложат, докато всичко се забрави представляват “мазолът” на съдебната власт.

 Да разровиш "Авгиевите обори" на корупцията в съдебната система

 Когато в понеделник държавното обвинение разпространи информация, предоставена от административните ръководители на Софийската районна прокуратура и на Софийската градска прокуратура, главният прокурор Сотир Цацаров много ясно си е давал сметката, че настъпва “мазола”, който най-много стяга съдийската номенклатура у нас. Самият Цацаров много добре познава причините, които водят съдебните процеси до затлачване. Преди да стане обвинител №1, Цацаров е дългогодишен съдия и за разлика от софийските съдилища, инстанцията, на която е бил административен ръководител – Окръжен съд-Пловдив – е сочена за пример за отчетливата бързина, в която делата биват решавани, мотивите изписвани, а присъдите – по-често ефективни и трудно оборими на горните съдебни инстанции.
Почти четири години след като пое ръководството на прокуратурата, Цацаров направи това, което цялото общество очакваше от него – да покаже – защо правосъдието у нас не функционира, т.е. да разрови “Авгиевите обори” на корупцията в Темида. Позовавайки се на справки на СРП и на СГП, държавното обвинение посочи, че 342 наказателни дела в Софийския районен съд и 40 наказателни дела в Софийския градски съд се бавят в съдебна фаза вече повече от две години. Част от затлачените дела са дори за убийства.

 Истеричният отговор, който дойде скоростно – 24 часа по-късно първо от ръководството на СГС, в лицето на председателя Калоян Топалов, показа, че не просто прокуратурата е настъпила “мазола” на Темида, но го е и спукала. Топалов опита да обори прокуратурата, защото видиш ли, в информацията от държавното обвинение били посочили номерата на преписките, а не на съдебните дела. Реално Топалов “опровергава” твърденията по четири дела от 40. Дори и да допуснем, че са налице известни пропуски или незначителни разминавания, то твърдението на прокуратурата, че има съдебни дела, които се бавят с години в съдебна фаза, няма как да бъдат опровергани, защото това е ноторно известен факт за всеки, който има работа из Софийските съдебни палати. Достатъчно е да проследим историята на процеса за трагичната гибел на две млади жени на софийската улица “Алабин” на метри от Съдебната палата. Десет години след нелепата смърт при срутването на ремонтираща се сграда, съдебният процес още не е преминал дори през първата инстанция – Софийският градски съд. Достатъчен срок, за да се стигне до ситуацията, в която при разпит на свидетели, част от тях вече се отказаха от първоначалните си показания. Трябва да се припомни, че в делото има и политическа нишка – основният подсъдим – собственикът на срутилата се сграда Георги Кирчев е тясно свързан с фамилията на Елена и Иван Костови, чиито политически наследници продължават делото на бившия премиер по атака срещу българското правосъдие и персонално срещу обвинител №1. Атака, която ще спре само в мига, в който за главен прокурор бъде избран посочен от олигархичните кръгове “Агнешките главички” и “Капитал” магистрат.

 Олигархичен ПР за "нашите" съдии

 Контраатаката на Калоян Топалов, разбира се, незабавно бе яхната от поръчковите медии на олигарсите. Разбираемо, най-агресивен бе отново сайтът на олигарха Огнян Донев. Все пак, фармацевтичният бос е подсъдим за неплащането на над 63 млн. лв. данъци. А делото предстои да се решава именно пред съдебната инстанция, която Топалов ръководи – Софийският градски съд. Факт, който прави обяснимо и защо именно “Клуб Зет” на 31 октомври 2016 г. първи съобщи, че прокурорската проверка за смъртта на съдията Цветан Ценов е приключила по начин, който (засега) сваля съмненията за оказван натиск над самоубилия се магистрат от неговия ръководител – председателят на СГС Калоян Топалов. Кой ли е уведомил точно олигархичното издание, което през последната година работи като ПР-агенция на компрометирания председател на Градския съд. Появяването на “оневиняващия” материал именно в сайта на Огнян Донев, за пореден път потвърждава топлата и пряка връзка, която подсъдимият олигарх има с председателя на важния за него съд. Любопитно ще бъде как Топалов ще обясни, когато стане ясно, че “случайно” Донев получи оправдателна присъда именно на ниво СГС.
За спукването на “мазола” говори и втората очаквана реакция срещу обявеното от прокуратурата – тази на политически зависимия и дискредитиран Съюз на съдиите в България. Верни на себе си, от Съюза на “Агнешките главички” в съдебната система, както вече в Съдебната палата наричат ССБ, за пореден път показаха, че цел №1 за тях е капсулирането на съдиите и поставянето им над всеки друг представител на обществото и на държавната власт. Прокуратурата нямала право да изнася информация за забавени с години съдебни дела, пропищяха от върхушката на ССБ. Същата, която месеци наред, обаче, продължава да укрива броя на членовете в политизираната си организация, а така и да не спазват промените в Закона за съдебната власт, според които магистратите са длъжни да декларират членствата си във всевъзможни сдружения, включително и съсловни, зад които реално се прикриват политически цели.

 Неслучилият се преподавател по политически зависимости

 Точно заради политически амбиции започна и този скандал, в който главният прокурор, волно или неволно, спука “мазола” на корупцията сред съдийската гилдия. Всичко започна от воплите на проваления бивш заместник-министър на правосъдието и активист на ССБ Петко Петков, който навръх президентските избори, използва близостта си до олигарха Иво Прокопиев и лично ангажира дъщерята на вицепремиера и вътрешен министър в оставка Румяна Бъчварова – Лора Филева – да “разкрие” в поръчковия сайт “Дневник”, че не бил избран за преподавател на младши съдии и прокурори в Националния институт на правосъдието. Оказва се, че макар и да е успял да изкара добър резултат на конкурса, като съдия Петков имал забавени дела и ненаписани мотиви. Причина, която е повече от основание да не бъде допускан да менторства на “входа” на съдебната система. Съвсем отделен е въпросът, как политически пристрастен магистрат, какъвто ПеткоПетков дори не крие, че е, може изобщо да има арогантността да настоява да преподава на новопостъпили в системата прокурори, следователи и съдии. А може би точно това е целта – през политически ангажирани преподаватели в НИП, да се работи за осигуряването на политически контрол над правосъдната система, а оттам и поставянето му под контрол от същите олигарси срещу които държавното обвинение трябва да се изправи.

 Извънредни мерки за борба с корупцията в съдебната власт

 Заради това спукването на “мазола” на Темида трябва да е само началото. Ясно е, че съпротивата на свързаните с адвокатски кантори, а оттам и с олигарси, съдии ще е яростна. Обществото обаче иска бързо и ефективно правосъдие, а по всичко изглежда, че без извънредни мерки, това трудно ще се осъществи. Заради това, докато настоящият парламент все още функционира, би било добре, ако мнозинството приеме поправките, които да разширят правомощията на Специализираната прокуратура и да осигурят възможността делата срещу корупцията по високите етажи на властта и в правосъдието, да се решават от Специализирания наказателен съд. Тогава няма да имаме нужда от “румънски” примери за борба с корупцията, а виновните ще бъдат бързо разпознати по истеричните им реакции за всяко действие на Цацаров и колегите му от държавното обвинение.

В. "Труд".