Съдът провери и потвърди: Черния лебед има кримидосие

Елисавета Панова - съпругата на шефа на ВКС Лозан Панов, има криминална регистрация в МВР, а прозвището й Черен лебед не може да се счита за обида. Това постанови Софийският районен съд в решението си по делото, което Бети Панова заведе срещу „Телеграф“ и „Монитор“, пишат двете издания.
 
Искът на Бети Панова срещу медиите от нашата издателска група бе отхвърлен преди почти месец, но вчера „Правен свят“ публикува цялото съдебно решение.
 
На първо място в решението е посочено, че съпругата на шефа на ВКС отрича твърденията в нашата публикация, че има криминална регистрация и твърди, че е обидена и опозорена от прякора Черен лебед. Свидетел по делото дори посочил, че Панова „била видимо бледа, изтощена, плачеща, винаги със зачервени очи, страдала от главоболие и безсъние, което водело до несправяне и липса на концентрация“. Дори не я поканили на бизнесфорум заради публикацията, а синът й започнал да се срамува да каже коя е майка му. От проверката на съда обаче е видно, че няма защо да се срамува от нея или по-скоро ако кримидосието й е причина за срам, тя съществува от 2004 г. Справка от Столичната дирекция на вътрешните работи потвърждава за регистрация от юли 2004 г. на Елисавета Панова в качеството й на извършител на деяние по чл. 325, ал. 2 от Наказателния кодекс - хулиганство – съпротива на орган на властта.
 
В мотивите за съдебното решение е цитирана и практиката на оглавявания от съпруга на Черния лебед ВКС, според която при спор за вреди от изнесена от журналист информация съдът трябва да провери кои от твърденията в информацията са факти, кои са оценка на фактите, и съответно да постанови дали оценъчните твърдения представляват обида. Фактите са безспорни – Бети Панова има криминална регистрация. Освен това Христо Иванов й лепва прякора Черен лебед, както е видно от стенограмите АРГО-гейт и по-късно в свой статус в социалната мрежа потвърждава за това си геройство. Съдията обаче анализира и книгата на философа Насим Талеб „Черния лебед“, откъдето произлиза едноименният термин, означаващ най-общо непредвидимо събитие, което би довело до негативни последици. Цитирани са дори пасажи от книгата. Изводът е, че това прозвище не е обидно, а мнението, което се изразява, включително и в журналистическите материали, дори и да е негативно, когато не съдържа обида, не може да бъде санкционирано.