"Изстреляхме си патроните за катастрофални земетресения. Отчитаме по около 1000 слаби труса годишно, които не са опасни за хората и сградите. Каквото беше и последното край Лясковец." Това сподели пред "България Днес" сеизмолог №1 у нас проф. д-р Емил Ботев.
Ръководителят на Националния институт по геофизика, геодезия и география в БАН е категоричен, че не се очаква силно земетресение у нас в следващите години. По думите му трусът с магнитуд 4,3 в нощта срещу 4 януари няма нищо общо с коледния трус в Чили от 7,7 по Рихтер и честите земетресения в съседна Гърция.

"От 1928 г. до днес няма силно земетресение у нас с магнитуд над 6 по Рихтер. Докато в Гърция от 1957 г. до наши дни са регистрирани 59 подобни труса. Затова искам да обърна внимание на тази голяма разлика. У нас има висока сеизмологична активност, но само за слаби земетресения до 10-15 км дълбочина. Затова те са около 1000 годишно", обясни проф. Ботев.

Земетресението край Лясковец съвпада със Стражишкия сеизмологичен район. Там през 1986 г. трус от 5,6 по Рихтер разтърсва земята, като взима две жертви и разрушава няколко къщи.

Този район е част от Горнооряховското сеизмологично огнище, където през 1913 г. удря трус с магнитуд 7, след който умират десетки души, а разрушенията са големи.

"Заради тези и още няколко разрушителни труса през 1987 г. се прие правилник за строеж на сгради със сеизмологична защита. Категоричен съм, че оттогава новото строителство е качествено откъм защита срещу земетресения. Не беше така по време на тоталитаризма. Както и последното в Италия, което не беше от най-силните, но взе близо 300 жертви. А строителството не е съобразено със земетръсната защита", разкри още проф. Емил Ботев.