"Бях много развълнувана. Първо погледнах на кого прилича, но не можах да го определя. Вътрешното чувство обаче ми каза, че е детето ми. Не ми е нужна ДНК експертиза", разказва майката баба Венетка.
Венетка и Кирил Калчункови от радомирското село Мали Дрен намериха сина си 55 години след раждането му.<br /> Историята започва в родилното. Тогава млада булка Венетка Калчункова ражда първото си дете. Веднага след раждането обаче в болницата им казват, че детето е починало. <br /> <br /> &quot;Никога не повярвах в това, категорична е баба Венетка. Все си мислех на какви ли хора е попаднало &ndash; дали са добри или лоши, разказва тя пред БТВ. <br /> <br /> През годините двамата имат и други деца. <br /> <br /> &quot;Отгледахме ги, изучихме ги, но тя през цялото време все се сещаше за това дете. След промените (10 ноември 1989 г. - бел. ред.) реших да направя нещо, да го потърся. Имаше кметове, които ми казваха, че е невъзможно да се добера до регистъра, но се намери една добра жена, която каза това не е нищо престъпно&quot;, разказва съпругът Кирил Калчунков. <br /> <br /> Така пенсионираният миньор намерил акта за раждане. В него нямало нищо нередно, но в горния десен ъгъл с черен молив било написано &bdquo;починало&rdquo;. Тогава със служителката потърсили смъртен акт, но такъв нямало.<br /> &quot;Взех данните от акта за раждане и писах до вестника. След 3-4 месеца обявата беше публикувана. Повече от година никой не се обади, но после се обадиха. Първоначално си помислих, че са измамници. Но после разбрах, че не са&quot;, казва още Калчунков. <br /> <br /> Двамата възрастни хора поканили семейството на сина си Огнян на гости. <br /> &quot;Бях много развълнувана. Първо погледнах на кого прилича, но не можах да го определя. Вътрешното чувство обаче ми каза, че е детето ми. Не ми е нужна ДНК експертиза&quot;, разказва баба Венетка.<br /> <br /> &quot;Той си има семейство, не сме му нужни. За нас е важно да знаем, че е добре&quot;, заключва дядо Кирил./БЛИЦ<br />