Сестрата на застреляните висаджийски шефове Васил и Георги Илиеви - Мариана Илиева, не се интересува дали разследват убийствата им. Не знае водят ли се въобще някакви дела, докъде са стигнали. Категорична е, че след като се е случило най-лошото, нищо друго вече няма значение.
&quot;Какъв смисъл има да анализираш&quot;, обяснява тя пред &quot;168 часа&quot; -&nbsp;&quot;приемаш, че това е положението&quot;. Никога не си е мислела да търси възмездие, дори през ум не й е минавало, въпреки голямата мъка, която не може да надмогне.<br /> Мариана поема тези дни към Приморско. Както всяко лято, тя ще работи три месеца в собствения си бар на плажа. Има персонал, но основно движи нещата с приятеля си, с когото са заедно от 9 години. Подчертава, че винаги е стояла далеч от бизнеса на прочутите си братя и няма никакви претенции върху тяхното наследство, противно на клюките. С него се разпореждали други хора. С майка й не се оплаквали, имали средства за живот, както повечето хора в страната.<br /> <br /> Барът на плажа засега е единственото й бизнес начинание. &quot;След време може да помисля и за нещо друго, но нека отшуми кризата&quot;, казва тя. Мариана е Водолей, родена е през февруари и е на 32 години. &quot;Мисля си за семейство и деца. Ако имам, със сигурност ще ги кръстя на Жоро и Васил&quot;, доверява тя.<br /> <br /> Сестрата отдавна не се интересува какво пише в медиите за семейството й, за Васил и Георги Илиеви, защото е изчела доста небивалици. &quot;Какви ли не абсурди се изписаха&quot;, обяснява Мариана - &quot;твърдеше се, че Ивона, дъщерята на Васил, е мое дете. Това означава, че съм я родила на 9 години. Написаха, че майка ми едва ли не е хванала гората, а тя си живее тихо и кротко у дома. За какво да чета, защо да се ядосвам на глупости&quot;.<br /> <br /> Младата жена е слаба и елегантна в бялата рокля, която подчертава загара й. През смях казва, че я мързи да спортува. Хубавата фигура не била резултат от усилени тренировки и мъчителни диети, а просто ген. Мариана е завършила спортно училище в Кюстендил. Учила е акробатика, но не е въжеиграч в живота. Когато разказва за братята си, очите й се пълнят със сълзи.<br /> <br /> За разстрела на Жоро сестра му научава в Приморско. &quot;Обадиха ми се по телефона. Аз трябваше да съобщя на мама. Тя беше във Влас. &quot;Изчаках я да се събуди и й казах на сутринта. Същото се получи и с Васил. Тогава пак аз трябваше да й кажа&quot;. Васил е разстрелян няколко часа, след като майката празнува рождения си ден заедно с приятелка. По-късно Венка си признава, че в мига, когато звъннал телефонът посред нощ, я пронизала ужасяваща мисъл. Майчиното предчувствие се оказало вярно.<br /> <br /> Мариана и майка й продължават да живеят в Кюстендил, но в различни апартаменти. Братята навярно са могли да й осигурят далеч по-луксозен живот, където си поиска. Мариана никога не е искала нищо повече от това, което има днес - нормален, спокоен бит в Кюстендил. И през ум не й е минавало да го смени с Париж, дори със София. Тя признава, че винаги е била свързана с майка си и това е още една основателна причина да живее в родния си град. Противно на клюките, поддържа прекрасни отношения със снаха си Мая Илиева, радва се на трите й дечица.<br /> <br /> &quot;Знам едно - братята ми бяха уникални&quot;, казва Мариана - &quot;Помагали са на много хора, но това се забравя&quot;. След толкова трагедии и болка за нея най-важно е майка й да е добре, а самата тя да я зарадва с внуци.&nbsp; /БЛИЦ<br />