Щерката на Цветан Василев се прави на невинна девица

Добре отгледано вече второ поколение дебелоочие и парвенющина демонстрира дъщерята на Българския Мадоф Радосвета Василева. Щерката на банкера беглец от няколко месеца се опитва, както винаги с финансовите възможности на крадливия си баща, да организира пропагандна кампания в негова полза, пише в. Монитор.

Сега Щерката беглец даде видеоинтервю в полуанонимен интернет сайт, което впечатли на първо място с нечувания си слугинаж. Иначе самата Радосвета се опита да артикулира опорните точки на платените с откраднати пари от КТБ глашатаи на баща й.

Типично за парвеню без реална връзка с външния свят Щерката беглец се опита да се представи за сериозен учен, който нямал никакво отношение към делата на баща си.

Не така смята прокуратурата, която й повдигна обвинение за пране на пари заради покупко-продажбата на 360 кв. м апартамент в курорта Свети Константин и Елена. Той й е продаден от един от солидните кредитополучатели от КТБ и основна брънка в схемите на банкера беглец - „Хелт енд уелнес”. За него тя брои на дружеството през 2013 година 2,194 млн. лв., „дарени“ от баща й. Само две години по-късно – през 2015 година, Василева-младша продава апартамента на друго свързано с баща й дружество, също кредитополучател от КТБ - „Агро ин 2001“, за 190 000 лв. Там по нейно нареждане са поставени златни чешми. Колко невинна девица е Василева разкриват и изтекли преди време в БЛИЦ имейли, в които лъсва, че е колела и бесила сред подчинените във финансовата пирамида на татко й.

Така например в едно от писмата, адресирано до изпълнителните директори на трезора, високопоставени служители в него и дори до баща й Цветан Василев, т.нар. научен работник много информирано обсъжда коледните възнаграждения в банката. В друг мейл открито обявява: „Заплатите ги плаща баща ми, той преценява: Всичко е делегирал на мен и на Любо“. В мейл до ръководството на мастития кредитополучател „Хелт енд уелнес“ пък открито заявява: „Решаваме единствено аз и баща ми, а на този господин вече му е казано „не“...“