Когато шофираме колата и се разсейваме със странични задачи, нашият мозък сам изравнява траекторията. С други думи, сработва „автокоректор“, но не и когато пишем SMS-и зад волана.
При експеримент на Хюстънския университет и Института за транспорт на Тексаския университет A&amp;M 76 души шофирали през виртуално трасе четири пъти. Първия път те били съсредоточени върху шофирането, втория път решавали несложни задачки, третия път отговаряли на въпроси, предизвикващи емоционална реакция, а четвъртия път трябвало да шофират и да пишат SMS-и.<br /> <br /> И трите фактора &ndash; умствената и емоционалната активност, както и писането на SMS-и отклоняват вниманието от пътя. Движението на ръцете върху волана стават нервни, но това води до сериозни последствия само в случая с SMS-ите. Разсеяни с преживявания или логически задачи, шофьорите се държат по-адекватно от тези, които гледат в екрана на смартфона.<br /> <br /> &bdquo;Имаме обяснение на резултатите &ndash; твърди авторът на изследването Йоанис Павлидис. &ndash; По-скоро става дума за дейността на предната поясна кора на главния мозък.<br /> <br /> Ние знаем, че предната поясна кора работи като коректор на грешното поведение. В нашия случай грешката се поражда от когнитивни и емоционални дразнители и писане на съобщения на телефона.<br /> <br /> За да може предната поясна кора да регистрира грешките, ѝ е необходима информация от два вида: зрителна &ndash; водачът гледа в пътя, и моторно-сензорна &ndash; ръцете лежат на волана. Ако не се разсейваме към екрана на мобилния телефон, обмяната на такава информация представлява затворена верига.<br /> <br /> На пътя това изглежда така: информацията за силното отклонение директно постъпва в мозъка и &bdquo;автокоректорът&ldquo; изпраща импулс на ръцете, който кара водача да завърти волана наляво.<br /> <br /> Когато сензорната верига е разкъсана, поясната кора не включва своя самокоригиращ механизъм и траекторията става по-непредсказуема и опасна.<br /> <br /> <strong>Източник: Мегавселена</strong>