Шофьорът на автобуса-ковчег Любчо Зафиров е бил истинска легенда сред колегите си, ето какво разказват

Любчо Зафиров, който е шофирал автобуса на Беса транс по време на трагедията на магистрала "Струма" бил истинска легенда сред колегите си в РС Македония. Той бил зад волана близо 30 г., изключително опитен водач, съобщава македонското издание "Фокус".

Люпчо Зафиров е един от загиналите при страшната автобусна катастрофа в България, при която освен него загинаха още 45 души, а седем са ранени. Той със сигурност ще липсва на планинарската общност, като се има предвид, че отдавна си е сътрудничил с планински дружества при организирането на планински турове, съобщават медии от западната ни съседка. 

Зафиров е сътрудничил най-вече на екологичната група "Green Power", а дългогодишният планинар Игор Смилев разказва за тяхното приятелство:

"Люпчо беше измъчена душа. Носеше сърце на планинар, знаеше как да помогне и в най-трудните моменти. Жена му го напусна, взе му всичко и той отново започна да се издига от пепелта. Планинарската общност загуби огромен приятел, върховен професионалист", каза Смилев.

Неговото планинарско дружество в 90% от екскурзиите е използвало услугите на Зафиров като шофьор, а Смилев не пести похвалите си по отношение експертизата и професионализма му.

Ужасът няма край: Дете е 45-тата жертва на ада от "Струма"

"Той винаги се опитваше да ни угоди, безопасно ни водеше в планината и ни прибираше. Често се случваше да намали цената, когато виждаше, че пет-шест души са отменили пътуването. Той ми каза: Абе Смилев, защо ще даваш пари от джоба си. „Дай“ хиляда „по-малко“, допълва събеседникът ни.

Смилев има какво да каже за приятеля си и никога няма да забрави когато му е помагал в тежка ситуация.

"Случи се през 2017 или 2018 година. Имахме малък конфликт с Люпчо и реших да осигуря друг шофьор за транспорт от Скопие до Орешки манастир. В 12.40 часа обаче шофьорът ми се обади и отмени, твърдейки, че микробусът му се е повредил.

Преглътнах една кнедла, знаех, че имам само една възможност. В 1 часа сутринта се обадих на Любчо:

"Любчо, приятелю, трябва ни бус в 6 ч сутринта. Няма да ти се разсърдя, ако откажеш, защото е късно", му казал организаторът на пътуването. Любчо без да се замисли веднага се съгласил.

Люпчо ми се обади преди четири-пет дни, но не успях да му се обадя. Обикновено той правеше това веднага щом дойде във Велес,за да пием кафе в един бар. Сега много съжалявам, че не му се обадих. Никога няма да разбера защо ме е търсил. „Много съм тъжен, поне ако му се бях обадил, може би щях да променя много неща“, каза Смилев.

Заедно със Зафиров имали големи планове за общ бизнес, но остава съжалението, че не успяха да реализират мечтите си.

„Говорихме и за закупуване на общ микробус. Можеше да си го позволи и аз щях да му платя за планинските обиколки. Той беше невероятен човек, готов както за дружба, така и за професионален ангажимент", завършва разказа си планинарят.