Шокиращ разказ на българин, измъкнал се от Украйна: Страшно е, бяхме мишена

"Преди няколко часа се върнах в България с голяма мъка. След първите удари в Харков се надявахме, че само военното летище ще бъде разрушено, което е на 20 км от града. После започнаха да стрелят и по околностите от града и тогава се опитах да си тръгна. Беше шок да се излезе от града", казва Веселин Кузев, който успя да се промъкне през обсадата в Харков и да се завърне в родината си.  

Вечерта имах някакво предчувствие и си нахвърлях в един сак бельо, дънки и т.н. След удара се облякохме за няколко минути и вече бяхме навън. Дълго беше пътуването, а в движение се наложи да сменя маршрута. Мои познати ми казаха да избягвам областните градове. Мислех си, че ударите са само в Харков и Одеса, а те са в почти цяла Украйна. 

Започнах да се спускам югозападно, бяхме с едни приятели и ни приеха да пренощуваме в едно село - Трестенец. Трябваше да починем, защото цяла нощ бяхме карали. Опитахме се и на една бензиностанция да починем, но се чу някакъв тътен в небето и тръгнахме. 

Срещу нас се движеше тежка техника, военни колони. Беше си опасно да се движиш със тях, защото се очаква да има удар именно по тях. Превръщаме се в мишена. Стараехме се максимално бързо да се разминем с тях. На излизане от града се виждаше, че войниците се опитват да ни защитят. Ужасно е и това е истинска война в 21 век.

Едната кола, която пътуваше с нас, не успя да се прибере. Притесняваха се, че няма да ги пуснат на границата, тъй като автомобилът не е на тяхно име. Аз продължих сам. Преди 2 седмици съм пуснал заявка до Външното министерство и ми се върна писмо, в което се казваше, че са ми приели заявката и всичко е наред. Мислите ли, че някой ми се обади?! Посолството е пълна трагедия, не знаят какво да правят. 

Голяма паника има по време на път. Карам съм с 200 км/ч в насрещното движение, без колан и т.н. На границата в Русе нямаше човек, който да посрещне тези хора. Аз съм си от София и се прибирам у дома, но другите не. Спирах се и си говорих с тях на границата. Едни отиваха при познати в Гърция, други въобще не знаеха накъде отиват. Това са хора с малки деца. Обичам си я държавата, но сме пълна трагедия. Румънските представители подсигуряват храна и дрехи на бежанците.