Четвърти ден София остава парализирана заради стачката на служителите от автотранспорта в града. Това непременно създаде неудобство на столичани.
В социалните мрежи син на шофьор на автобус от градския транспорт в София написа публикация, в която да изрази позицията си от казуса. Александър Петров пише като "горд син на горд шофьор от градския транспорт."
Припомняме, че в четвъртък, след близо 3 часа и половина преговори между синдикатите и кмета Васил Терзиев, се оказа, че съгласие по исканията им няма. Следваща такава среща е насрочена за понеделник. Протестиращите пък промениха част от исканията си. Сега те настояват само за 300 лева увеличение на заплатата.
Ето какво написа Петров.
Пиша този пост като ГОРД син на ГОРД шофьор от градския транспорт. Човек, който не се е научил да мрънка пред клавиатура, а да работи – ден и нощ – за да мъкне претенциозните ви задници из града, докато вие го гледате с погнуса и го смятате за нисша форма на живот. Срам!
Последните дни излязоха какви ли не тъпотии – че шофьорите били неграмотни, необразовани, нагли, искали прекалено високи заплати, извивали ръцете на общината. Като ще се говори, поне говорете истината. Но не – по-лесно е да лаете в хор.
Да уточним нещо: шофирането на автобус не е като да джиткате с таралясника из квартала или да се самоубивате на тротинетките си. Тук говорим за десетки тонове желязо, от които зависи животът на хората вътре и около тях. Габарити, спирачен път, отговорност. И “товар”, наречен пътници – всеки със своята претенция, недоволство и усещане за величие.
А проблемите в транспорта? Те не са нови. Те не са от Терзиев, Терешкова или Терминатор. Те са резултат от десетилетия некадърие, мързел и пълно пренебрежение. Сега избиха и вие ревете. И, разбира се – „политическа стачка било“. Ама разбира се, всичко, което не ви е удобно, става политическо. Само че това е битка за човешко оцеляване.
Шофьорите бачкат 9-10 дни без почивка. Без тоалетна. Без кафе. Без обед. Без дишане. Караш, лавираш, гониш разписания, които някой малоумен чиновник е съчинил в Excel без грам представа от реалността. И през това време трябва да стигнат НАВРЕМЕ, да не умрат, и да не ви разсърдят. Чудо, че още има живи зад волана. Но вие сте забравили онези с инфарктите, нали? Звучи по-добре, когато не ви притеснява.
А как решава проблемите “великата” община? Не с повече шофьори – няма кандидати. Не с повече автобуси – няма части. А с “оптимизация” – разбирай: да се кара по-бързо, да се спира по-малко и да се мре по-лесно. Вашият живот? Безценен само когато се оплачете. На шофьора? Разход.
Сега вървете пеша. Да, точно така. Щото “мързеливите шофьори” не си лежат в гаражите, както си фантазирате, а седят под дъжда, в студени автобуси, и чакат някой да благоволи да се подпише. Само че... днес е петък, а великата община ще се размърда чак в понеделник. Уж „извънредна сесия“. Що не се съберат утре, а? Или уикендът е за “важните хора”, а шофьорите – да чакат като кучета в дъжда?
А тези 3-4 хиляди лева, дето ви се привиждат – почти всичко е от извънреден труд. Пари, които нямат време да похарчат, защото живеят на линията. Единственият шанс да се нормализира положението е да се вдигне МИЗЕРНИЯТ ЩАТ. Не заради тях. А за да има кой да ги замести, за да си поемат дъх, да се приберат поне веднъж навреме, да не мрат на волана.
СТАЧКА ДО КРАЙ.
И като няма кой да ви вози, ще разберете – ама късно – че без хора зад волана, всичко спира. И тогава няма да има кого да плюете. Освен себе си.
Публикуваме и част от коментарите на столичани.
"В момента държите заложници на вашите искания хора, които с нищо не са го заслужили. Надявам се утре ако ви се запали жилището и потърсите пожарната за помощ да не са в стачка, ама не такава каквато те правят а такава като вашата - да ги няма изобщо", написа Ивелин Гръков.
Милен Иванов пък е на мнение, че протестът е заслужен, колко и неудобства да създава. "Време е всеки да се сети, че те не са даденост, а заслужават уважение, за това че пряват големите разтояния кратки. Благодарение на тях, също и на професионалните шофьори от други сектори зависи съдбата на света."
"Саше, ти си знаеш какво си преживял с работещ баща-шофьор. Сигурно на него, на тебе и на семейството ви е било трудно и неудобно. Но какво са виновни всички други обикновени хора и семейства, да са на улицата пеша, като глупаци? Не по собствено желание и без решение, заради нЯкои съображения.
Всеки иска и заслужава достойно уважение за положен труд. Но не да го получи за сметка на гърба на другите. Това носи последствия и ти като умно момче, го разбираш много добре", смята пък Милена Хлебарова.
