Синдиците на КТБ за най-голямото дело, печелено в България

Ангел Донов и Кристи Маринова са назначени за синдици на обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка със заповед на подуправителя на БНБ, ръководещ управление “Банков надзор”, от 1.10.2015 г. Делото е образувано през март 2016 г. едновременно срещу крайните получатели на излязлата от КТБ АД сума в размер на 125 млн. евро.

Съдебният процес беше изпълнен с редица трудности, казват Кристи Маринова и Ангел Донов пред "24 часа". 

- Обявихте получените в КТБ АД (н) 125 млн. евро, с които през 2012 г. КТБ АД е финансирала придобиването на контролен пакет акции от капитала на БТК, за огромен успех. Вярно е, че е значим, но защо го определяте като огромен успех?

Кристи Mаринова: Една от причините е, че знаем какво ни е коствало да спечелим тази битка, т.е. по-скоро това е поредица от битки, и то в различни държави.

Втората е, че безспорно това е най-голямата сума от една сделка, която сме успели да възстановим в КТБ АД (н).

Трето, това е успех и за хилядите ощетени вложители в КТБ, тъй като с постъпилите почти 125 млн. евро съществено се увеличават събраните средства в масата на несъстоятелността на КТБ АД (н) и съответно с нея ще нарасне сумата, която ще бъде разпределена между всички кредитори с приети вземания към КТБ АД (н).

- Предполагам, че сложността се изразява в начина, по който е извършено финансирането на сделката за придобиването на БТК през 2012 г.?

Кристи Mаринова: Финансирането на сделката за придобиване на БТК, е извършено чрез сложна и трудно проследима поредица от сделки между десетки дружества, много от които паравани.

В края на 2012 г. КТБ е предоставила кредити за стотици милиони на близо 20 дружества, свързани с КТБ. След сложна поредица от сделки и прехвърляне на суми – общият брой на дружествата, част от схемата, става близо тридесет.

В дружеството “Вива телеком България” ЕАД са концентрирани суми в размер на 130  млн. евро, от които 125  млн. евро са средствата, предоставени чрез кредит от КТБ.

“Вива Телеком България” е българската част от веригата дружества в схемата по придобиване на БТК, като останалите дружества са от т.нар. офшорки, по-голямата част от които са в Люксембург.

Aнгел Донов: Използвайки финансиране от КТБ, както и такова от други инвеститори, сред които и базираната в Лондон руска банка Ви Ти Би Кепитъл (VTB Capital Plc), “Вива Телеком България” пряко, а и непряко с цялата верига офшорни дружества, участвали в сделката, придобива голяма част от акциите в БТК. За осъществяването на сделката КТБ АД е предоставила 125 млн. евро.

След фалита на КТБ АД задълженията във връзка с осигуреното финансиране за придобиването на БТК не са обслужвани. Тук се включват не само задълженията към КТБ, които остават практически непогасени, но и тези към “Ви Ти Би Кепитъл”, която осигурява друга част от финансирането.

Така Ви Ти Би пристъпва към събиране на своите вземания по съответния ред, а КТБ АД предприема съдебни действия за възстановяване на излязлата от банката сума. След няколко години съдебни битки на територията на България, Великобритания и Люксембург масата на несъстоятелността на КТБ АД (н) е увеличена със 125  млн. евро.

- И оттук ли започват съдебните битки за доказване на дължимото и връщането му в КТБ АД (н)?

Кристи Mаринова: Точно така. През 2015 и 2016 г. са образувани редица съдебни дела срещу дружества от веригата на собствеността на БТК, чиято цел беше връщане в масата на несъстоятелността на банката на предоставеното финансиране за закупуването на БТК. Основното дело се водеше в Софийския градски съд.

Aнгел Донов: Делото е образувано през март 2016 г. едновременно срещу крайните получатели на излязлата от КТБ АД сума в размер на 125 млн. евро.

Съдебният процес беше изпълнен с редица трудности, започвайки от трудното откриване на конкретното юридическо лице – ответник по делото, с цел неговото призоваване и връчване на съдебните книжа, и се стигне до трудното доказване на това как финансирането е достигнало от КТБ до “Вива Телеком България”, а от там – до облагодетелстването на ответника по делото.

След няколко години съдебни битки, събиране на множество доказателства, включително и изготвени десетки страници експертизи, на 3 декември 2018 г. Софийският градски съд постанови решение в наша полза, с което уважи иска ни и осъди “В2 Инвестмънт” да заплати на банката сумата от 125  млн. евро, представляваща частта на банката в придобиването на БТК.

Тук е мястото да благодарим на Софийския градски съд и най-вече на съдията по делото за проявеното професионално отношение при разглеждането на сложния от фактическа и правна страна правен спор.

Защо толкова късно постъпиха тези милиони по сметката на КТБ АД (н) - вие обявихте това на 7 май 2020 г., което е година и половина след решението на СГС. Споменахте за съдебни битки и във Великобритания?

Кристи Mаринова: Решението на СГС беше обжалвано от “В2 Инвестмънт”, но поради незаплащане на дължимата държавна такса така и не се стигна до разглеждане от Софийския апелативен съд. Това обаче допълнително забави процеса и едва на 9 октомври 2019 г. решението на СГС влезе в сила, което е почти една година след постановяването му. Освен това влизането в сила на решението съвсем не означава, че сумите автоматично ще бъдат платени от люксембургската офшорка на КТБ АД (н).

Aнгел Донов: Именно по тази причина се наложи да образуваме изцяло ново производство по изпълнението на съдебното решение, но този път във Великобритания, където се държаха парите, предмет на иска по българското дело.

Процедурата по изпълнението на българското съдебно решение се проведе пред Висшия съд на Англия и Уелс отново с участието на страните по делото. Оказа се, че макар и към този момент Великобритания все още да беше държава -членка на Европейския съюз, изпълнението на съдебни решения от други държави - членки не е толкова лесно.

То преминава през ново съдебно производство, в което съществува немалка вероятност за отказ от страна на съда да удовлетвори исканията на ищците. Опасност за събирането на сумите представляваше и предстоящото към онзи момент напускане на Европейския съюз от страна на Великобритания без сключена сделка със съюза.

За щастие, до такъв развой на събитията не се стигна, което улесни производството, доколкото действащото европейско законодателство в много по-голяма степен спомага за успешното провеждане на изпълнение на съдебно решение от една държава членка в друга.

Първият от двата етапа на развитие на английското производство се увенча с успех през февруари 2020 г., когато английският съд призна производството за допустимо и наложи пореден запор върху претендираната сума, какъвто вече имаше наложен по българското дело.

Производството обаче не успя да се размине и с трудности и спънки, най-вече идващи от ответника по делото “В2 Инвестмънт”. На 5 май 2020 г., след като разгледа всички документи и становища на страните по делото, Висшият съд на Англия и Уелс прецени, че действително претендираните от КТБ АД (н) средства следва да бъдат заплатени в масата на несъстоятелността на КТБ АД (н).

Така на 7 май 2020 г. по сметка на КТБ АД (н) постъпиха суми от близо 125  млн. евро – същите суми, които банката години по-рано е предоставила на онези близо 20 дружества кредитополучатели и които бяха използвани за придобиването на БТК.

- Как стана възможно всичко това? Заради вашите усилия, решенията на съда, поради промените в Закона за банковата несъстоятелност през 2018 г.?

Aнгел Донов: Благодарим на държавните институции и държавници, които ни повярваха и още през 2018 г. подкрепиха нашето виждане, че промените в Закона за банковата несъстоятелност ще помогнат за събираемостта на излезлите от КТБ АД суми, за увеличаване на масата на несъстоятелността и ще способстват в по-голяма степен да бъдат удовлетворени кредиторите на КТБ АД (н).

Затова благодарим на депутатите, инициирали тези промени – господин Пеевски, господин Цонев, господин Хамид, господин Кирилов. Благодарим на народните представители, подкрепили тези промени.

Делото е образувано през март 2016 г. едновременно срещу крайните получатели на излязлата от КТБ АД сума в размер на 125 млн. евро. Съдебният процес беше изпълнен с редица трудности