Синоптици: Ще става все по-лошо! Ще се варим в собствен сос като в тенджера под налягане

Времето става все по-лудо и носи неочаквано високи температури и климатични аномалии – пожари, свръхедри градушки, мощни бури и страшни порои.

Все повече Земята заприличва на тенджера под налягане, чийто похлупак е т.нар „Топлинен купол“, който е в основата на всичко, според учените.

Горещините

Над 90 процента, ще се окаже, че ще е най-топлият юни, откакто се водят метеорологични наблюдения в България, казва преподавателят в Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Рачев в интервю за БТА, коментирайки горещото време. 

"Този юни ще отнеме палмата на първенството на юни месец 2012 г., когато беше най-топлото лято, откакто се водят метеорологични наблюдения в България. Тогава юни, юли и август бяха много топли месеци, с рекордни температури и това лято ще остане в климатичната история на България като най-топлото лято, откакто се водят метеорологични наблюдения у нас - повече от 130 години", заяви климатологът. 

Сегашният юни, до този момент, е с повече от 3,2 градуса по-топъл от нормалното, а нормалното е най-новата 30-годишна норма от 1991 до 2020 г. Това е и най-топлата норма за всички месеци, за които се отнася за България, заяви проф. Георги Рачев. 

По думите му, второто много важно нещо е, че "сегашният юни се различава на 180 градуса от юни на 2023 г., който беше дъждовен, студен и дори сезонът по нашето Черно море започна едва към края на месеца или в началото на юли 2023 г. и то много плахо".

През 2023 година обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S), средната температура на въздуха през юни 2023 г. е била в глобален план с 0,53 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.), като месецът е бил с 0,71 °C по-топъл от предишния климатологичен период (1981 – 2010 г.)

Тези стойности определят изминалия месец като най-топлия юни от 1979 г., откакто се водят наблюдения по този начин, като разликата със следващите в тазите в класацията – 2019, 2020 и 2022 г., е значителна.

Най-студен юни е бил отчетен през далечната 1881 г., а в по-ново време – през 1982 г. и в периода от 1984 до 1986 г. От 1880 до 2023 г. трендът на повишение на средната глобална юнска температура е 0,08 °C на десетилетие, но за последните 44 години (от 1979 до 2023 г.) тази тенденция е значително по-голяма и достига стойности от порядъка на 0,25 °C на десетилетие или промените в температурите се случват три пъти по-бързо. 

Вследствие на горещините в щатите Луизиана и Тексас през 2023 година починаха 14 души, а в Мексико жертвите  бяха 112.

В Индия, в щатите Утар Прадеш и Бихар, горещата вълна също е причинила смъртта на около 100 души.

Екстремно високите температури не подминаха и Китай, като Пекин отчете най-високата си юнска температура. Максималната температура в китайската столица на 22 юни е достигнала 41,1 °C и успя да „счупи“ предишния рекорд от 40,6 °C, поставен на 10 юни 1961 г. 

Всички тези екстремни температурни показатели отново повдигат въпроса за т.нар „Топлинен купол“

Топлинният купол

Топлинният купол е метеорологично явление, при което голяма маса горещ въздух е „уловена“ над определена област, причинявайки екстремни температури.

Обичайно е топлият въздух, тъй като е по-рядък от студения, да има тенденция да се издига.

Въпреки това, силна система с високо налягане може да предотврати това повдигане и разпространение и да принуди топлия въздух да остане „в капан“ близо до повърхността в определена област.

Системите с високо налягане в този смисъл действат като капак или купол над определена област.

Атмосферният физик Бранко Грисоньо, професор от PMF в Загреб, казва, че „засилените валежи в силно антициклонално въздушно поле не позволяват дълбок поток от топъл въздух и изпарение, но със своя силен „капак“ прави обратното – възпрепятства смесването на въздуха и вентилацията ", пише Blic.

“Това най-често се случва, когато струйният поток, полярен или субтропичен, е твърде слаб и това отслабване е нещо, което се случва при тези настоящи промени в климата” - добавя Грисоньо.

Слънчевата енергия загрява земята, а тази нагрята земя след това загрява въздуха над нея. Без възможност да се издигне и разпръсне, нагрятият въздух остава близо до земята, където продължава да се нагрява.

Той кондензира под купола и тъй като общата му топлина се улавя в по-малък обем, температурата се повишава допълнително”., обяснява ученият.

Високото налягане също предотвратява образуването на облаци и валежи, което означава, че зоната под топлинния купол остава суха и слънчева, което от своя страна допълнително повишава температурата.

Проучване, публикувано в списанието Nature Climate Change, анализира топлинния купол от 2021 г. в Западна Канада и САЩ.

Според това проучване, ако глобалните температури се покачат с 2°C над прединдустриалните нива, топлинни куполи като този през 2021 г. може да се появят на всеки десет години.

„Връзката между екстремни горещини и средна температура може да се обясни частично с обратната връзка между почвената влага и атмосферата.

Вероятността за екстремни горещини, подобни на тези от 2021 г., се очаква да се увеличи поради общото затопляне, засилената обратна връзка между почвената влага и атмосферата , и слаби, но все пак значително увеличени вероятности за циркулация, подобна на топлинен купол - пишат авторите на изследването.

Бюлетинът на атомните учени обяви през 2023 г., че изменението на климата е направило топлинните куполи пет пъти по-вероятни.

Изменението на климата засяга динамиката на атмосферата, включително промените в моделите на високо и ниско налягане. По-силна и по-устойчива система с високо налягане може да доведе до по-често образуване на топлинен купол. Също така изменението на климата може да отслаби струйния поток, което позволява на системите с високо налягане да останат на едно място по-дълго.

Тъй като полярните ледени шапки се топят и площите, покрити с гори и пасища, се заменят с повърхности като асфалт и бетон, отразяващата способност на земната повърхност намалява. По-тъмните повърхности отразяват по-малко топлина в пространството, т.е. поглъщат повече, поради което въздухът над тях се нагрява по-силно. Това от своя страна може да насърчи по-често образуване и по-голяма продължителност на топлинни куполи.

Градовете допълнително изострят ефектите от топлинния купол поради градския топлинен ефект. Бетонът, асфалтът и другите строителни материали абсорбират и задържат повече топлина от тревните площи и горите, което може да увеличи интензивността на горещите вълни в градските райони.

Изменението на климата също допринася за по-чести и тежки суши. Сухата почва и липсата на влага намаляват възможността за охлаждане на повърхността чрез изпарение, което от своя страна увеличава ефектите на топлинните куполи. Липсата на влага във въздуха също намалява количеството на облаците, което позволява още повече слънчева енергия да достигне земята и да я затопли.

Топлинните куполи с изменението на климата може да стават все по-дълготрайни.

Изменението на климата може да причини отслабване на височинното течение и намаляване на разликата в температурата и налягането между полярните и тропическите региони, тъй като полярните региони се затоплят по-бързо поради топенето на отразяващия лед.

Това от своя страна може да накара атмосферните системи да се движат по-бавно, което означава, че системите с високо налягане, които създават топлинни куполи, могат да се задържат над определени области за по-дълго.

Продължителните засушавания намаляват количеството влага в земята, което допълнително стабилизира високото налягане и позволява термалните бани да продължат по-дълго.