Синът на Стефан Воронов: Най-добрият приятел на баща ми се ожени за мама след смъртта му

Стефан Воронов загива в съня си на 6 септември 1974 г. Само на 29 години. Поколенията са го запомнили най-вече с естрадните му хитове "Суранайка", "Стрели", "Дама пика", "Краят на всяка игра", "Урок по танци" и др., които е записвал паралелно с участията си в театъра като актьор. Освен певец и актьор, Воронов е и талантлив художник, танцьор и пантомимист. След гастрол на трупата му в Братислава и във Виена, микробусчето, в което са пътували, се блъска на входа на София в спрял самосвал. Младият актьор и певец дори не усеща края си, защото е заспал дълбоко. Той оставя млада вдовица - красивата актриса от Младежкия театър Маргарита Пехливанова, от която има единствен син. Воронов-младши има и полубрат от втория брак на майка си с актьора Васил Бъчваров-Бъчи.

<em>Единствено пред &bdquo;ШОУ&rdquo; Александър Воронов разказа уникални спомени за своя баща.<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- На 6 септември т. г. се навършиха 38 години от смъртта на баща ти Стефан Воронов. Ти си бил едва на три годинки и половина, когато татко ти загива в нелепата катастрофа. Как разбра и възприе новината за неговата смърт, въобще толкова малък съзнавал ли си, че губиш единия си родител завинаги?<br /> </strong>- Дълго време криеха от мен, казаха ми, че той е на турне, че е в чужбина, че ще се прибере по-късно... Но помня, че ме бяха оставили при Мария Никоевска, тя също е актриса от Младежкия театър. Аз бях в детската стая при дъщеря й и зорлем се опитваха да ни сложат да спим. Помня плач, викове - беше някаква страхотна суматоха. И после, след като споделих този спомен с майка ми, тя ми каза, че всъщност това е била вечерта от катастрофата с баща ми, когато са се обадили и са й казали. <br /> <br /> Чувал съм от разкази на негови колеги, както и от моя кръстник Милчо Червенков (актьор от Младежкия театър, Бог да го прости, той миналата година почина), който е пътувал зад него. Той оцелява и се отървава само със счупено коляно. Баща ми бил задрямал, бил е абсолютно отпуснат. Катастрофата става на &bdquo;Божурище&rdquo;. Изведнъж от тъмницата изскача един спрял насред пътя самосвал. Шофьорът, прекалено изморен, го вижда в последния момент, извърта волана и ударът попада точно при баща ми и режисьора Гриша Михайлов. Всъщност само те двамата загиват. Останалите в буса са с най-различни наранявания, но оцеляват.<br /> <br /> <strong>- В онези години се тиражира версията, че на Стефан Воронов му е било писано да умре млад, защото на два пъти се разминава със смъртта. Първия път, когато е трябвало да лети с Паша Христова в изгорелия самолет, а втория &ndash; когато разбира за случилото се с нея, катастрофира, бързайки към болницата, за да я види. Майка ти разказвала ли ти е за тези обстоятелства и може би явни поличби?<br /> </strong>- Може би по-късно е започнало да се тълкува по този начин, но той наистина на два пъти се разминава. Всъщност самолетната катастрофа с Паша Христова е най-сериозното негово разминаване със смъртта. Даже по ирония на съдбата той е погребан пред нейния гроб, всъщност техните гробове са един до друг.<br /> <br /> Доколкото знам аз, тогава директорът на театъра не му разрешава да пътува на въпросното турне, в което участва и Паша Христова. Става катастрофата със самолета и баща ми тръгва към болницата, където карат жертвите на катастрофата. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> И по пътя се забиват в някакъв стълб <br /> <br /> </strong></span>или лампа, зарязват колата и продължават тичешком към болницата. Чувал съм и разкази на негови колеги от Младежкия театър. Татко е обичал &bdquo;черния&rdquo; хумор. С другия загинал в катастрофата с буса - режисьора Гриша Михайлов, са били големи приятели, доколкото знам са били и в една стая на въпросното последно турне. И, напускайки хотела, баща ми е бил доста суетен - винаги държал да изглежда добре, се е забавил. Тогава Гришата му казал: &bdquo;Айде, бе, Стефане, къде се бавиш толкова?!&rdquo;, а баща ми му отговорил през смях: &bdquo;Да си взема един душ бе, Гриша, че като ни копаят, да сме чистички&rdquo;. Обаче за съжаление и двамата не се прибират... <br /> <br /> <strong>- Ти самият присъства ли на погребението му?<br /> </strong>- Мен тогава не са ме водили на погребението. Не са ми казвали, че е мъртъв чак докато тръгна на училище. <br /> Татко е погребан в Католическия парцел на Централните софийски гробища. Тогава само там са разрешили. Стефан <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Воронов е погребан в мускетарския си костюм на Д&rsquo;Артанян от спектакъла &bdquo;Тримата мускетари&rdquo;<br /> </strong></span><br /> <strong>- За известно време си останал единственият мъж в семейството, чувстваше ли по-голямата отговорност?<br /> </strong>- Майка ми се омъжи за втори път през 1977 г. - три години след смъртта му, така че не мога да кажа, че съм бил единственият мъж в семейството. Имам и брат от втория брак на майка ми, който е с 9 години по-малък от мен. <br /> <br /> <strong>- За последно си бил заедно с баща ти на море в Созопол през лятото на 1974 г. Какво помниш оттогава?<br /> </strong>- Имам един-единствен реален спомен оттам. В даден момент просто им изчезнах на нашите - бях решил, че ще ходя да гледам как се лови риба. Цупур-цупур на Созопол, та на кея, при рибарите, настава паника, къде е детето, загубихме детето. В един момент баща ми ме вижда как съм седнал на кея, провесил краката над водата и си се забавлявам с рибарите. Той тихо на пръсти зад мен, грабнал ме и така ме намерил. Е - ял съм малко шамари. Същото лято, той знаел перфектно френски, беше малко по малко започнал да ме учи на френски: Bonjour, Bonne nuit... Така и не научих френски до ден-днешен... <br /> <br /> <strong>- Друг твой спомен датира от завръщането на баща ти от турне в Канада, където ангажиментът му е бил като пантомимист - разкажи повече!<br /> </strong>- Понеже последните 2 години от живота си той беше на турне във френска Канада, а от майка си знам, че най-голямото му желание е било да емигрираме цялото семейство. Последния път, в който се е прибрал в България от Канада, й е казал: &ldquo;Маргарито, тук няма какво повече да стоим, вдигаме се и заминаваме!&rdquo;. По думите на майка ми той е искал цялото ни семейство да емигрира в Канада. Той е имал прекрасния шанс да бъде поканен от &bdquo;Роял мим театър&rdquo; - пантомимен театър в Канада. Баща ми е бил много добър пластичен пантомимист, освен певец и драматичен актьор. <br /> <br /> <strong>- Все пак голямата слава на баща ти идва като естраден изпълнител. Майка ти - актрисата Маргарита Пехливанова, разказвала ли ти е дали покрай певческите си изяви той е бил обсаждан постоянно от нахални почитателки?<br /> </strong>- Да, като всеки известен млад певец, пък той е бил и доста хубав мъж, татко е имал доста почитателки. Причаквали са го пред зала &bdquo;България&rdquo;, пред Младежкия театър, пред зала &bdquo;Универсиада&rdquo;, въобще навсякъде, където е имал представления и концерти. Той не е обичал многото тълпи и да се шуми около него. Свършва му представлението, тълпата го чака пред входа на театъра на &bdquo;Дондуков&rdquo;, той излиза през служебния вход откъм ул. &bdquo;Малко Търново&rdquo;, после тихомълком се е прибирал вкъщи.<br /> <br /> <strong>- Как са се оженили майка ти и баща ти, разкажи повече за тяхната сватба?<br /> </strong>- Двамата са се оженили тайно, по дънки, абсолютно импровизирано. Гошо Минчев с една хармоника и на китара е свирил сватбения марш на сватбата им. Майка ми после е стояла &bdquo;зад гърба&rdquo; на баба ми от страх, за да може да каже на дядо ми, че са се оженили с баща ми тайно.<br /> <br /> <strong>- В едно интервю казваш, че от баща си си наследил... ревността. Защо?<br /> </strong>- О-о-о, да - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>баща ми е бил много ревнив <br /> </strong></span><br /> майка ми такива случки ми е разправяла - скачал е като петле направо! След като е завършила, тя е била разпределена първата година в Благоевградския театър. Репетира някаква пиеса, някакъв неин колега я прегръща и от салона се чува &bdquo;Хмм... хмм...&rdquo; - баща ми се е изкашлял. Той не е давал дори да я пипнат с пръст. А когато е снимала филма &bdquo;Вечен календар&rdquo;, татко е бил на някакво турне в Съветския съюз. Филмът се е снимал в Брестница или Брестовица, не се сещам точно. <br /> <br /> От самолета директно той хваща негов приятел и с една моторетка &bdquo;Вятка&rdquo; директно тръгват към селото. Майка ми казва, че там пристигнали едни буквално &bdquo;негри&rdquo;, защото имали само бяло около очилата от прашния път и бързането. Във филма участвал актьорът Добромир Манев-Дочо, който тогава бил висок, красавец, снажен, и баща ми бясно ревнувал от него. И веднага решил да упражни контрол, а пък всъщност влюбеният в майка ми бил Илия Добрев, а не Добри Манев. Тогава Илията бил много влюбен в майка ми, а татко така и не разбрал. И чак след години Илия Добрев ми каза: &bdquo;Баща ти ревнуваше от грешния човек и дотърча веднага на моторетката, гледаше накриво Дочо, а не мене&rdquo;.<br /> <br /> Всъщност татко става актьор постфактум, защото е бил толкова влюбен в майка ми, че е искал да бъде максимално близо до нея и затова кандидатства във ВИТИЗ. Бил е млада естрадна звезда вече, когато влиза във ВИТИЗ тепърва, само и само да бъде до нея постоянно. <br /> <br /> <strong>- Колко години след смъртта на баща ти майка ти се омъжва за нейния колега от Младежкия театър - Васил Бъчваров-Бъчи? Какъв пастрок беше той за теб?<br /> </strong>- Те се женят през 1977 г. - три години след смъртта на баща ми. В началото, като всяко дете, по-трудно приемах ситуацията. Васил се стараеше да бъдем повече като приятели, да се разбираме добре най-вече... Нито ми е предлагал да ме осиновява, а и аз си държа на фамилията и името. В последните години станахме доста близки и с него бяхме добри приятели.<br /> <br /> Васил Бъчваров и баща ми всъщност са били най-добри приятели много дълго време, до последно... И техни снимки имам, неразделни са били, по турнета все заедно. От него знам, че баща ми е искал и майка ми да пътува с него заедно на последното му турне, преди да загине, въпреки че не е участвала в този спектакъл. Тя обаче е отказала, защото е трябвало да остане вкъщи да ме гледа. Една част от артистите е трябвало да се върнат заради репетиция в друг спектакъл в Младежкия театър и те са се прибрали по-рано със самолета. <br /> <br /> И друго интересно нещо - баща ми всъщност не е стоял на мястото, където загива - той се премества на това на неговия приятел Васил Бъчваров, който по-рано е стоял на това място в микробуса, но се е прибрал по-рано със самолета в София. И Васил Бъчваров казваше често: &bdquo; Ако бях останал и не се бях върнал със самолета тогава, аз щях да загина там!&rdquo;. <br /> <strong><br /> - В едно интервю първата съпруга на Бъчваров - Грета Ганчева, казва: &bdquo;Той не е човек и за това същество не иска да си спомням&rdquo;...<br /> </strong>- Спомням си, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Грета и Васил Бъчваров имаха много конфликтни отношения <br /> <br /> </strong></span>и до последно не си говореха. Те много рано са се развели, дъщеря им е била много малка - Мила Кудрина, която сега живее в Русия. За известно време се виждахме, даже Мила идваше у нас и си играехме, но после престана. Дали Грета не я е давала, не знам... Аз съм бил дете и не помня подробности, но знам, че бяха абсолютно изпокарани и не си говореха. <br /> <br /> <strong>- Васил Бъчваров е починал през януари 2007 г. Майка ти - актрисата Маргарита Пехливанова, как се справя с живота, сама ли е, страда ли, че не е вече на сцената?<br /> </strong>- Аз отдавна, вече 20 години живея отделно, брат ми също си има свое семейство. Майка играеше в много представления, озвучаваше много филми, беше една от най-добрите професионалистки в дублажа. Но едно по едно представленията отпаднаха от репертоара и така се случи, че тя остана с едно. И като си остана сама дълго вкъщи, започна да й тежи. Наши близки приятели й протегнаха ръка и я поканиха в Германия, вместо да стои на една пенсия в България. Така тя от това лято живее в Кьолн. Идеята е за постоянно да пребивава там. Каза, че ще идва, когато й е приятно.<br /> <br /> <strong>- Предвижда ли се за 40-годишнината от смъртта на баща ти по-мащабно възпоменателно мероприятие и кой би поканил да го почете, кои негови колеги и приятели заслужават тази чест?<br /> </strong>- За съжаление Гошо Минчев си отиде, а фондацията на името на баща ми не съществува вече като такава. Аз бях почетен член на Управителния съвет на фондацията като син на Стефан Воронов, а в основата като инициатори бяха Стефка Берова и Гошо Минчев. В УС имаше най-различни представители с оглед да има баланс между естрадата, рока, попа, джаза, и актьорското присъствие на Петьо Вучков също. Но нещо те взеха да не се разбират помежду си и в един момент се случи някакво скарване. Направихме три концерта - първия &bdquo;На Стефан Воронов с любов&rdquo; в НДК, втория беше &bdquo;На Бънди с любов&rdquo; (за Димитър Милев - &bdquo;Големия Бъндарак&rdquo; от група &bdquo;Бъндараците&rdquo; - б. а.) и третия - &ldquo;Вечно зелени песни&rdquo;. И това вече беше финалът, защото фондацията нямаше никакви пари, не се намери и кой да &bdquo;налее&rdquo;, а идеята й в най-общи линии беше да намира средства за подпомагане на млади и талантливи хора, в образованието им, да ги &bdquo;качи&rdquo; на сцена, така да ги чуят, да ги видят и т. н. За съжаление, като доста начинания през 90-те години, и това не оцеля.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Светлана Терзиева - СЕСИЛ<br /> <br /> </strong><span style="color: #993300"><u><strong>ОЩЕ ПОКЪРТИТЕЛНИ ЖИТЕЙСКИ ИСТОРИИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НО &quot;ШОУ&quot;, КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 23 ОКТОМВРИ<br /> </strong></u></span>