Сирни заговезни е
Днес искаме и даваме прошка.
<em>Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан Сирни заговезни. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него - от утре, започва Великият пост.<br /> </em><br /> Обредността е подчинена на подготовката за поста и носи идеята за "последно облажаване". За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. Характерен е обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. <br /> <br /> Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. Празникът е известен още и като "Неделя на Всеопращението" или "Прошка". <br /> <br /> На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, <br /> свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка за изминалата година и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате...". "Просто да ти е, Господ да прощава" е задължителният отговор.<br /> <br /> На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." <br /> <br /> Популярен е и обичаят палене на огньове, наречени Сирнишки или Сирници. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва мамуляк (обелки на царевица) или хвойна и се прескача за здраве. Около тях се играят хора и се пеят песни.В някои райони на България с този празник се свързват и кукерските игри и обикалянето на къщите от кукерски дружини, а също така и обичаят оратници (огруглици) — факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.<br /> <br /> <br />