Сирни заговезни са днес – празник на всеобщото опрощение

На трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни заговезни - последната неделя преди Великия пост, т. нар. Прощална неделя, защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.<br /> <br /> От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка. Затова на този ден църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос.<br /> <br /> На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки &ndash; свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри &ndash; и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: &quot;Прощавай, мале, тате...&quot;. &ndash; &quot;Просто да ти е, Господ да прощава&quot; е задължителният отговор. Същинските пости започват с поднасяне на халва, за да измие всеки зъбите си от блажното.<br /> <br /> Цялата седмица преди Сирница, т. нар. Месопусна неделя, преминава под знака на неустоима жизненост и любов, връзват се люлки, играят се хора. Сякаш за последно, защото от тук насетне започват пост, въздържание и смирение. Чрез бурно всеобщо веселие, прошка, любов и огнени магически ритуали народът отбелязва седмицата, след която започва големият великденски пост, спират сватбите и веселбите, светът и хората се променят. Слънцето се обръща към лято, но то е все още далече, човекът се настройва за вяра, но и за тежкия трудов сезон, който му предстои. <br /> <br /> Сирница е празник, който е съпътстван от всенародното общуване, веселие, споделяне с всички, с цялата общност, но определя границата към все по-интимните радости и раздели на любовта, за да се затвори в края на вечерта в кръга на семейството. На трапезата, около вързаната на конец халва, са се наредили най-близките хора. Още от другия ден започва борбата на всеки със себе си, общуването все повече се стеснява, личността търси и преодолява себе си. Като молитва и като изповед.<br /> <br /> Народът казва, че на Сирница небето и земята си прощават, затова трябва да го направят и хората. Великденското заговяване започва с прошка. Тя е препятствието, което всеки трябва да прескочи, за да разбере и повярва и в прошката от кръста на Голгота. Искаме я от най-близките си &ndash; родителите и кумовете &ndash; рано сутринта на Сирница. При прошка на мъж се носи лимон, а на жена &ndash; портокал. Младите си прощавали с последна целувка, защото през великденския пост и целувката се смятала за грях.<br /> <br /> Характерни са ритуалите, свързани с огъня. Палят се високи огньове и се вярва, че докъдето стига светлината им, дотам ще има плодородие и няма да бие град. Прескача се запалена слама за здраве. Вярва се, че прескачането на огъня очиства от бълхи, паразити и демони, но също така и от грехове.<br /> <br /> Младите, които не са могли да се оженят през зимата, се разделят край специален разделен огън &ndash; &quot;орлата&quot; &ndash; и си дават свободата. Идва време за труд, не за венчило. Старите клетви отпадат, всеки може да си избере нова любов и да поглежда с нея към Петковден, когато отново започват сватбите.<br /> <br /> Вечерта след празничната трапеза на конец се връзва бяла халва (някога са връзвали въглен, яйце или сирене) и се &quot;хамка&quot;. Това е последното ритуално хапване на блажна храна. Вярвало се е, че човек дори само със зъби да допре яйцето, те ще бъдат бели и здрави. <br /> <br /> След празника яйцето или сиренето от конеца се прибират и служат за лек през годината. Черупките от яйцата, изядени на Сирни заговезни, се хвърлят на пътя, за да носят кокошките повече. Остатъците от блажната трапеза се оставят за сутринта &ndash; да ги изядат децата, за да се родят пъстри агънца.<br />