Скандално: Готвят се да ни натресат джендърската конвенция през задния вход
ЕК ще предложи общи правила, основани на неприетата от ЕС Истанбулска конвенция, съобщи еврокомисарката Хелена Дали
Европейската комисия ще предложи в началото на следващата година задължителни правила за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие. Това съобщи пред Европейския парламент еврокомисарят по въпросите на равенството Хелена Дали.
Тя уточни, че предложението на ЕК ще се основава на неприетата досега от ЕС Истанбулска конвенция. Дали поясни, че комисията подкрепя бързо присъединяване към конвенцията и това остава водеща цел, защото документът дава силни възможности за борба с насилието, основано на пола.
Еврокомисарят съобщи, че ЕК е готова да предложи законодателство срещу словото на омразата. Законопроектът ще съдържа мерки и срещу престъпленията, извършени от омраза на основата на пола и половата ориентация, съобщиха от БТА.
Истанбулската конвенция бе подписана от ЕС през 2017 г., но не е ратифицирана. България, Унгария, Чехия, Словакия, Латвия и Литва също не са ратифицирали конвенцията. По-рано тази година Турция първа се оттегли от конвенцията, след като бе първата държава, ратифицирала документа преди близо десет години.
Истанбулската конвенция срещу насилието върху жени и домашното насилие е златен стандарт за работа в ЕС, подчерта еврокомисарят за равнопоставеността Хелена Дали по време на дебат по повод Международния ден срещу насилието срещу жени - 25 ноември, предадоха от Епицентър.
Дали заяви, че през декември Европейската комисия ще предложи да се криминализират престъпленията от омраза и реч на омраза, включително по сексуален признак, а в началото на 2022 г. и директива за превенция и борба срещу домашното насилие.
Така ще стане възможно да се заобиколят шестте европейски държави, включително България, които отказват да ратифицират Истанбулската конвенция.
Еврокомисарят посочи, че директивата ще се базира на конвенцията и ще гарантира, че страните членки имат ефективни мерки в законодателството си за превенция и борба с базираното на пола и срещу домашното насилие. Документът ще включва в обхвата си и онлайн насилието срещу жени, което се засили от началото на пандемията от COVID-19.
Еврокомисията подготвя и препоръки към държавите от ЕС за включване в образователната програма на обучение от ранна възраст за равенството на половете и на връзки без насилие, подчерта комисарят, като добави, че националните власти ще бъдат насърчени да създават и мрежа за подпомагане на жертвите на насилие по полов признак.
Дали обаче трябваше да изслуша много критики от евродепутатите, че комисията е забавила внасянето на законодателни предложения, оставяйки ненаказано насилието срещу в различни държави, които не го преследват според националното си право.
Евродепутатите призоваха да се предприемат мерки срещу Унгария, която вече не събира данни за насилието срещу жени, и срещу Полша, която планира да създаде регистър на всички бременностти, лишавайки така практически жените от правото им на аборт.
Някои депутати предложиха да бъдат принудени държавите, които още не са ратифицирали Истанбулската конвенция - България, Унгария, Словакия, Чехия, Литва и Латвия.
Бяха споделени и идеи конвенцията, която е подписана от ЕС, да бъде ратифицирана с квалифицирано мнозинство, като така се заобиколят блокиращите я в момента шест държави.
От 17-те български представители в европарламента отношение по дебата взе само Ангел Джамбазки от европейските консерватори. Той разви тезата, че Истанбулската конвенция е "пропаганда на идеология за нов световен ред" и че тя няма нищо общо със защитата на жените. Българският евродепутат заяви, че насилието над жените е осъдително, но борбата с него трябва да се води през наказателните кодекси в отделните държави от ЕС.
Еврокомисарят Хелена Дали съобщи още, че ЕК е готова да предложи законодателство срещу словото на омразата.
Законопроектът ще съдържа мерки и срещу престъпленията, извършени от омраза на основата на пола и половата ориентация.
Припомняме, Истанбулската конвенция бе подписана от ЕС през 2017 г., но не е ратифицирана. България, Унгария, Чехия, Словакия, Латвия и Литва също не са ратифицирали конвенцията.
По-рано тази година Турция първа се оттегли от конвенцията, след като бе първата държава, ратифицирала документа преди близо десет години.