Скандално! Тогите и протестърите на Хидрата лапнали 33 млн. лева от грантове
Доковска сменила Христо Иванов в института му, на хранилката на „Отворено общество“ е заедно с Куцкова
Над 33 млн. лева, повече от 21 млн. от които от „Америка за България“ и свързания със Сорос Институт „Отворено общество“, са лапнали от грантове магистратите, адвокатите и т.нар. „експерти“, протестиращи от сутрин до вечер по телевизионни студиа, онлайн издания и дебати в полза на олигархичния кръг „Хидра“. Мафиотската ламя, пробваща се да подмени легитимните играчи на политическата и съдебната сцена, за да диктува правилата, да спаси от възмездие за обраните милиарди на данъкоплатците тарторите си Цветан Василев и Иван Костов и да върне аверите им на държавната хранилка, от която бяха изгонени през последните години. Това показва проверка на Агенция „Монитор“ в регистрите на „Америка за България“ и „Отворено общество“, както и във финансовите доклади, представени от 16 НПО-та, свързани с Хидрата, пред Министерството на правосъдието.
От тях лъсват ярки задкулисни партньорства между съдии, адвокати, защитаващи олигарси и дори бивши правосъдни министри, които противоречат на абсолютно всички етични и морални правила. Както и че две дузини хора, познати на публиката главно като „протестъри“, скрити зад маските на политолози, общественици или експерти по незнайно какво точно, от години се изхранват с проекти, по които лапат милиони, вземани уж от различни НПО-та, но в крайна сметка усвоявани от всички тях заедно. Въпросните партньорства са устойчиви, действат от повече от десетилетие, участниците в тях – почти едни и същи лица, а единствените, които се сменят, са хората, в полза на които играят, но винаги зад тези лица прозира един и същи силует - Командира.<br /> <br /> Най-скандалното в този роден вариант на италианската Камора е финансовата обвързаност на арбитри, каквато роля по принцип трябва да играят съдиите в демократичните общества, със защитници на подсъдими. При това предимно на представители на олигархичните кръгове в страната. Именно такъв е случаят с лицето на Съюза на съдиите в България Нели Куцкова и видната столична адвокатка Даниела Доковска, която в момента защитава интересите на обвиняемия за укриването на данъци за 62,8 млн. лева фармацевтичен бос и една от главите на Хидрата Огнян Донев. Справка в сайта на „Отворено общество“ показва, че Доковска и Куцкова са били партньорки в проект от 2005 г. на свързаната със Сорос фондация за създаване на Бюра за правна помощ. <br /> <br /> Това далеч не е единственият досег между двете, чиито имена фигурират в НПО-та, свързани помежду си. Така например, според данните в системата за фирмено разузнаване ДАКСИ и докладите в регистъра на МП на неправителствените организации, до 2013 г. Куцкова е била в управата на „РискМонитор“ на шефа на УС на „Отворено общество“ Стефан Попов и адвокат Йонко Грозев. В същото време Йонко Грозев е и в управата на Българския институт за правни инициативи на проваления бивш правосъден министър Христо Иванов. <br /> <br /> Любопитното е, че когато Иванов се запъти към изпълнителната власт, на негово място, според финансовия доклад на БИПИ, в борда на института влиза именно адвокат Даниела Доковска. Там освен с Грозев Доковска си партнира и с един от програмните директори на „Отворено общество“ - Иванка Иванова. Друг любопитен момент е, че „РискМонитор“ е заделил част от парите, усвоени по проекти от „Отворено общество“ и „Америка за България“ за друга видна „протестърка“ Антоанета Цонева. През 2011 г. сдружението е субсидирало нейния Институт за развитие на публичната среда, който сам по себе си също се е облажил с грантове за 1,2 млн. лева (виж таблицата).<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201601/shema2.jpg" width="392" height="1086" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> Нели Куцкова не е единствената от Съюза на съдиите, лъсваща сред грантаджиите, облажили се от милионите от „Отворено общество“ и „Америка за България“. На хранилката на двете донорски фондации е и членът на ССБ и настоящ кадровик на Темида Калин Калпакчиев.<br /> <br /> Калпакчиев е автор на статии, публикувани на сайта „Медиапул“, финансирани по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, парите по който у нас се раздават от „Отворено общество“. Това изрично е указано под самите тях, но без да се уточнява дали и каква точно сума е отишла за автора. Тук е моментът да се припомни, че именно от „Медиапул“ тръгна опитът за преврат на кръга „Хидра“ в Темида. Сайтът публикува манипулирано становище от анонимен чиновник от ЕК, въз основа на което тогавашният правосъден министър Христо Иванов и настоящият шеф на ВКС Лозан Панов заявиха, че Брюксел настоявал обвинител №1 Сотир Цацаров да бъде отстранен от поста си, докато трае проверката по записите между Румяна Ченалова и Владимира Янева, публикувани от „Бивол“. <br /> <br /> Самият проект, по който Калпакчиев се явява автор, пък се казва „Реформирай това“ и е спечелен от фондацията, регистрирана от издателката на „Медиапул“ и бивш глас на Иван Костов Стояна Георгиева - „Инфо спейс“. Сумата по проекта е 43 173 евро и партньор на „Инфо спейс“ по него е Българското училище за политика в лицето на видната аверка на друг от олигарсите в кръга „Хидра“ Иво Прокопиев – Саша Безуханова. <br /> <br /> И говорейки за Прокопиев, той самият също се оказва виден грантаджия по две направления. През фирмата си „Икономедия“, която е издател на „Дневник“ и „Капитал“, е гушнал от „Америка за България“ 6 млн. лева за дигитализиране – сума, която би стигнала за качването онлайн на поне половината държавна администрация. Както и през свързаната с него Фондация „Капитал“, която се оказва и пъпната връв между Прокопиев и зелените протестъри, оглавявани от Тома Белев и сие. <br /> <br /> В един от докладите на Фондация „Капитал“ пред МП е записано, че сдружението на Прокопиев е партньор заедно с още 6 български организации (бел.р. свързани именно със „Зеления октопод“) и 4 международни по проект „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“ за 4,79 млн. швейцарски франка. Любопитното е, че на сайта на самия проект обаче Фондация „Капитал“ е премълчана като участник.<br /> <br /> В схемите очаквано лъсва и друг виден храненик на Хидрата – Атанас Чобанов. Освен като главен редактор на сайта „Бивол“, той се изживява и като лектор в още едно НПО, свързано с Прокопиев, Безуханова и „Медиапул“ - „Гъливер клиринг хауз“, по известно като фондацията, държаща Центъра за култура и дебат „Червената къща“. Сред основателите й е една от съдружничките в „Медиапул“ Десислава Гаврилова, а в самата „Червена къща“ освен Чобанов като лектори се подвизават и други от основните глашатаи на Хидрата Евгений Дайнов и Огнян Минчев. Показателна за важността и качеството на проектите, с които се усвояват грантовете за милиони, е лекция, водена от Атанас Чобанов с гръмкото име „Термити без граници“.<br /> <br /> На способностите на Нели Куцкова и хората около нея да усвояват европари може да завидят и най-калените в спорта експерти. Фактите сочат, че за две години Съюзът на съдиите в България, чийто глас е тя, е гушнал над 700 бона, за да поддържа вести от магистратските среди онлайн. Първият проект е спечелен от ССБ през 2012 г. и е на стойност 420 000 лева, щедро отпуснати от „Америка за България“ за създаването на съдийски вестник на всеки три месеца. Новинарският продукт обаче съществува само в мрежата и през 2014 г. започва да захранва с текстове нов сайт по друг проект и с друго финансиране. Субсидията за него идва от Кралство Холандия и е на стойност 150 000 евро. С тези суми „Съдийски вестник“ се трансформира в сайта www.sadebnopravo.bg. <br /> <br /> Впрочем това е пореден пример за уменията на Куцкова и компания да усвояват европари. През 2010 г. ССБ е спечелил проект за 698 000 евро, или близо 1,4 млн. лева, по програма MATRA за укрепването си. Как точно съюзът се е укрепил не е ясно, но посочените данни само доказват, че е наложително въвеждането на по-сериозни норми за външното финансиране на магистратски организации предвид факта, че те са длъжни по закон да са абсолютно независими. А старата мъдрост, че който дава парите, поръчва и музиката, отдавна се е доказала в българската реалност. /БЛИЦ<br />