Скръбна вест: Почина един от най-близките хора на Тодор Живков

Известният политик и държавник от времето на социализма Станиш Бонев е починал. Той е издъхнал на 86 годишна възраст на 28 януари. 

Между 1981 и 1985 г. Бонев бе един от най-близките хора на Тодор Живков. 

Последователно е издигнат за зам.-председател на МС, председател на Държавния комитет за планиране и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП.

Бил е и народен представител.

През 1985 г. обаче незнайно защо губи доверието и любовта на Първия, свален е от всички постове и е изпратен да ръководи Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ). Това беше агенцията, която трябваше да кове кадри за изграждането на социализма и комунизма.

Бонев е роден в село Пенкьовци, Трънско, на 15 ноември 1931 година. От 1945 година е член на Работническия младежки съюз, а от 1954 – и на БКП. През 1956 година завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София, след което работи в околийския, окръжния и градския комитет на БКП в Перник.

Първоначално е завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ в Околийския комитет на БКП, а след това е политически помощник на първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Перник. По-късно е секретар на партийния комитет в Металургичния завод „Ленин“, както и секретар на Градския комитет на БКП в Перник. През 1964 година Станиш Бонев е прехвърлян в администрацията на Министерския съвет, а от 1971 година е член на Централната контролно-ревизионна комисия при Централния комитет (ЦК) на БКП. През 1977 година става завеждащ на отдел „Планово-икономически“ при ЦК на БКП. За известно време е част от личния кабинет на диктатора Тодор Живков. През 1981 година Бонев става член на ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет, а през следващата година оглавява Държавния комитет за планиране. През 1984 година става кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1985 година е освободен от правителството, а на следващата година и от Политбюро. През 1986 година Станиш Бонев става ректор на Академията за обществени науки и социално управление, до 1989 година остава член на ЦК на БКП. През 1991 г. излиза в пенсия и започва да публикува мемоарни книги. Заместник министър-председателят на България (по-рано заместник-председател на Министерския съвет – от 1955 до 1991 г., и подпредседател на Министерския съвет – от 1944 до 1955 г.), наричан днес за кратко вицепремиер, е висша ръководна длъжност в правителството на България. Съществувала е и длъжността Първи заместник-председател на Министерския съвет.

Вицепремиерът осъществява функциите на подпомагане и заместване на министър-председателя на България при негово отсъствие, както и по време на работата на правителството по различни въпроси на държавното управление. Длъжността е въведена след 9 септември 1944 г.

Вицепремиерите по конституционен принцип стоят над министрите в йерархията на правителството. Всеки от тях ръководи и отговаря за даден управленски ресор, като изборът на лицата на тези длъжности се извършва с решението на Народното събрание за избиране на правителството на България, а разпределението на функциите и компетенциите между отделните ресори се определя с решение на правителството на първото му заседание.