След 10 г. в Германия Светослав се прибра в България, за да събира боклуци

Светослав Балтийски е роден в Ловеч. През 2006 г. по семейни причини се мести да живее в Добрич, където завършва ЕГ” Гео Милев”. Веднага след матурите през 2012 г. заминава за Германия, където една година живее във Франкфурт, след това в Берлин.

Прибира се през ваканциите у нас, за да се види със своето семейство. Докато прекарава дните си на плажа, решава, освен да си почива, и да почисти. Така всеки ден, докато си е у дома, той отделя по един час като събира фасове, от плажа.

На 28 февруари 2022 г. се прибира за постоянно в България.

„Понастоящем живея в Балчик, работя във Варна и пътувам всеки ден“, сподели пред Про Нюз Добрич Светослав. Работи в немски кол център във Варна. През свободното си време събира отпадъци – пред блока, на плажа и на всяко място, където успее да смогне.

„Опитвам се дори при събирането да ги разделям. Например наскоро имаше кампания в Добрич за събиране на капачки, в която се включих. Голяма част от капачките бяха  събрани от улицата или от плажа“, сподели Светослав. И допълва, че събира и изхвърля отпадъците разделно.

В социалната мрежа Светослав написа:

След 10 години живот в Германия да се върнеш в България, за да събираш боклуци.

Да, това съм аз.

Напуснах България 2012 година, веднага след като завърших гимназия. Заминах с мисълта, че там, в Германията, ще имам по-добри условия за развитие, по-добър стандарт на живот и че всичко ще върви по “мед и масло” и че зад гърба си оставям една държава, в която нищо и никога няма да върви добре.

Не мога да се оплача, учих, работих, видях и научих доста неща, които нямаше никога да науча в България.

През цялото време, обаче, като сянка ме преследваше мисълта, че с нищо не допринасям България да се промени, че живея на чужда земя, която не ми принадлежи, че отдавам жизнената си енергия на държава, която никога няма да почувствам своя, независимо колко и какво ми дава.

Накратко – кръвта вода не става, коренчето ме “дръпна” и ето ме след 10 години отново в България – за постоянно.

Това, което ме научи чужбината за 10 години, е, че много малко, наистина малцина, оценяват какво имаме в България.

Когато нещо го смяташ за даденост, няма как да го оцениш. Не познаваш стойността му и я научаваш късно – едва, когато загубиш нещото. Понякога загубата е безвъзвратна, та после и да плачеш и да жалиш, полза няма.

България понастоящем е страна, в която има безброй много проблеми, причиняващи трудности на обикновения човек. С това съм напълно наясно. И, разбира се, тези проблеми понякога са толкова големи, че могат да ти очернят живота. Така е.

Но каква е ползата от това да седим със скръстени ръце, да цъкаме с език, да се вайкаме, да обвиняваме кмета, министъра, концесионера, бат Бойко, Кирчо и Кокорчо за нещастията си? Ами та ние ежесекундно ги обвиняваме, но те да са се притеснили от това? Да се е променило нещо? – Не.