След гафа с шведа бияч: Съдът си изми ръцете с руса прокурорка и либералното законодателство

Защо съдия Светлин Иванов от Окръжния съд в Бургас освободи тихомълком шведския бияч Ралф Сундберг? Отговор на този въпрос дадоха току-що от Съдебната палата, изпращайки мотивите за променената мярка за неотклонение на агресивния скандинавец, пише Флагман бг. Според съдия Светлин Иванов освобождаването на Ралф Сундберг е напълно правомерно, защото той е обвинен по престъпление, което предвижда максималното задържане в досъдебна фаза до два месеца, а към момента на освобождаването му са изминали над 45 дни.

Шведът е подведен под отговорност по чл.131, ал.1 от НК – грози го лишаване от свобода до 3 години, но спрямо неговото деяние бил приложим чл.78 от Наказателния кодекс – за освобождаване от наказателна отговорност, предвид необремененото му съдебно минало. Т.е. – за ритника срещу камериерка ще получи най-много символична за възможностите му парична глоба.



Съдия Светлин Иванов изглежда стриктно спазва буквата на Закона, за да няма основание след време обвиняемият да съди държавата в Европейския съд за правата на човека за нарушени права, нещо, което е обичайна практика за много престъпници.

Друг е въпросът, че българското законодателство е прекалено либерално към подобен род изпълнение. За справка – сънародникът ни, който изрита жена в метрото в Германия, вече е осъден на три години затвор. А в България скандинавецът Ралф ще се размине с 2-3 хил.лева глоба и ще се прибере обратно в родината си.

„Окръжен съд - Бургас намери, че продължителността на най-тежката мярка за неотклонение спрямо жалбоподателя понастоящем вече е прекомерна, несъобразена с приключването на досъдебното производство и неоправдана от гледна точка на предмета на обвинението и продължаващото ненужно сурово ограничаване правата на подсъдимия, произтичащо от задържането му”, пише в мотивите си съдия Светлин Иванов.

Освен това, според обвинението, присъствието на Ралф в съдебна зала не било задължително, а и прокуратурата прекалено много се бавела с приключването на досъдебното производство, установява съдия Светлин Иванов, прехвърляйки топката в полето на районния прокурор на Несебър Радост Бошнакова.

Русокосата държавна обвинителка по-рано днес изрази възмущението си от решението на съдия Иванов да освободи шведа и изрази притесненията си, че той може да избяга и твърдеше, че вече е внесла обвинителния акт, но според съдия Светлин Иванов той й е върнат заради допуснати съществени нарушения.

------------------
Мотивите на съдия Светлин Иванов 1/1

При преценка за наличието на реална опасност деецът да се укрие, несъмнено следва да се отчетат най-напред характерът, правната квалификация и наказанието, предвидено за престъплението, в което е обвинен.

Престъплението е по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и се наказва с "Лишаване от свобода" за срок до 3 години. Престъплението не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и спрямо такова деяние е императивно приложим институтът по чл. 78а от НК, за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвид необременото съдебно минало на дееца и липсата на съставомерни невъзстановени имуществени вреди.

Законодателят в чл. 63, ал.4 от НПК, изрично е ограничил периода на задържане на лица, обвинени в престъпления, които не са тежки, до два месеца в досъдебната фаза и е скрепил спазването на това ограничение с вмененото на прокурора задължение след изтичане на този срок незабавно да ги освободи - чл.63, ал.5 от НПК. Максималният срок на задържане в досъдебното производство не може да бъде спиран, възстановяван, нито продължаван.

Припомняме, че Ралф С. е задържан на 06.06.2017 г., преди това за времето от 10.30 часа на 04.06.2017 г. до 09.50 на 05.06.2017 г. е бил задържан със заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и към датата на постановяване на обжалваното определение на Районен съд - Несебър продължителността на задържането му е 1 месец и 1 ден, т.е. повече от половината от максимално допустимия срок.

При настоящото обвинение, при отчитане на процесуалното поведение на Ралф С. и на вида и максималния размер на предвиденото в закона наказание, което може да му бъде наложено, Окръжен съд - Бургас намери, че продължителността на най-тежката мярка за неотклонение спрямо жалбоподателя понастоящем вече е прекомерна, несъобразена с приключването на досъдебното производство и неоправдана от гледна точка на предмета на обвинението и продължаващото ненужно сурово ограничаване правата на подсъдимия, произтичащо от задържането му.

В своите мотиви въззивната инстанция се съобрази и с факта, че обвинението, повдигнато на Ралф С., не изисква личното му явяване и участие в съдебното производство и това обстоятелство не подкрепя извода на първата инстанция за необходимост задържането на подсъдимия да продължава.

Видно от приложено по делото на Районен съд - Несебър разпореждане от 12.07.2017 г., съдията - докладчик, на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора с указания за отстраняване на допуснати в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт съществени нарушения на процесуални правила. С посоченото разпореждане, ако влезе в сила, на практика се възстановява висящността на наказателното производство в досъдебната му фаза. При цитираното по-горе ограничение на чл. 63, ал. 4 от НПК за продължителността на задържането, в рамките на следващите няколко дни прокурорът ще е длъжен сам да предприеме действията по чл. 63, ал. 5 от НПК.

Окръжен съд - Бургас прие за най-подходяща и съобразена с обстоятелствата по делото мярката за неотклонение "Домашен арест". Още пред първоинстанционния съд защитата на подсъдимия е представил доказателства, че като пълномощник на Ралф С., на 05.07.2017 г. е сключил договор за наем на недвижим имот - жилище в гр. София.

Понастоящем, жалбоподателят Ралф С. разполага с годно за обитаване жилище с адрес на територията на страната, осигурено му за периода от 05.07.2017 г. до месец януари 2018 г., който адрес, макар предназначен за временно възмездно ползване, създава относително трайна териториална връзка на подсъдимия с Република България за срок от 6 месеца и позволява прилагането на мярка за неотклонение "Домашен арест".