Попълнете търсена ключова дума или фраза

След провесване от 9-ия етаж жена превъртя и стана клошарка заедно с майка си

https://blitz.bg/obshtestvo/sled-provesvane-ot-9-iya-etazh-zhena-prevrtya-i-stana-klosharka-zaedno-s-mayka-si_news179848.html Blitz.bg

Пребиваната редовно от мъжа си Славяна развила шизофрения, нито иска да се къпе, нито да се лекува

София, България 02 Февр. 2013, 14:37 6327 прочита 0 коментара
Две жени едва свързват двата края в самия край на София - "Обеля 2”. Иванка Маркова и дъщеря й Славяна Иванова живеят в пълна мизерия и нищета в кантон до колелото на трамвай №6, забравени от близки и приятели.
<em>Късметът тотално е обърнал гръб на двете клетници. Майката е по-голям оптимист, въпреки че й е много трудно в студените зимни дни, особено по празниците, когато другите хора са си на топло у дома със своите семейства, а тя само гледа през прозорците щастието на другите.<br /> </em><br /> 38-годишната й дъщеря Славяна страда от шизофрения. Развила психическото заболяване, когато мъжът й започнал да я тормози. <br /> <strong>По-малкият с 6 г. от нея Димитър й изневерявал и я спуквал от бой<br /> </strong><br /> &quot;Блъскаше й главата в стената, дори я провесваше да виси от 9-ия етаж на апартамента, в който живеехме&quot;, разказа пред наш репортер 67-годишната Иванка. И продължава с болка в очите: &quot;Живеехме тримата заедно с детето, имам внук Денислав, на 10 годинки е. Ей тук, в този блок, на деветия етаж!&quot; Иванка кимва с глава към блока току до кантона.<br /> Денислав не е виждал майка си отдавна. Сега живее в &quot;Овча купел&quot; с баща си.<br /> <br /> &quot;Славяна е много зле. Няма никакви документи и не могат да я приберат, за да я лекуват. Откраднаха й личната карта. Ако не й давам пари за кафе и цигари, ме бие&quot;, оплаква се майката. Споделя, че е генералска дъщеря. Баща й получил висшия военен чин посмъртно. &quot;Бях медицински работник, а сега къде стигнахме... Клошари станахме. Славяна сега я няма, не е добре и днес. Тръгна с количката да събира желязо&quot;, продължава разказа си Иванка и в кратък проблясък на оптимизъм отсича, че не се оплаква. &ldquo;Храна имаме, болката ми е, че Славяна не иска да се изкъпе. Уредила съм кола, една съседка ще ни закара, но тя не иска и това е. Живеем с пенсията ми от 170 лева. От желязото изкарваме по 2-3 лева на ден, добре сме&quot;, споделя майката. <br /> <br /> Клетничките се греят на газов котлон. &quot;Ето, сега нямаме газ. Трябва да намеря 5 лева и да заредя. Топлим се, готвим си по-малко, както дойде&quot;, продължава тъжния си разказ Иванка. <br /> <br /> Решава се в крайна сметка да покаже къде точно нощува заедно с дъщеря си Славяна. &quot;Ужасно е мръсно, направо мирише, но не мога да я накарам поне ръцете и лицето да си измие. Болна е&quot;, тюхка се майката, която е навлякла кожух, за да оцелее в януарския студ.<br /> <br /> В кантона наистина е страшна мизерия. Разхвърляни одеяла, юргани, мръсни и стари дрехи, стари рафтчета и газов котлон. Това е, друго няма. &quot;Това ми е болката, няма къде да живеем. Изхвърлиха ни от апартамента, защото беше общински, а ние имахме натрупани 8000 лева сметки. Успях да ги докарам до 1000 лева, но - толкова. Повечето бяха за парно. Баща й на Славяна, бившият ми мъж Ангел, живее в &quot;Надежда 3&rdquo;. Обеща да й даде пари, но така и не се появи. Много искаме кметът Младен Младенов да ни помогне, да ни даде жилище да живеем нормално, но при него трудно се влиза. Все е зает, така ни казват&quot;, споделя жената, която е видяла и две и двеста в живота си.<br /> <br /> <strong>Пуйка и кашон с храна зарадвали клетничките, щастливи поне на Коледа<br /> <br /> </strong>&quot;Дадоха ни храна от една благотворителна организация, цял кашон. Ама имаше наистина всичко - кайма, суджук, луканка... И пуйка! Тук една съседка ни я сготви, тя е много добра с нас. И кюфтета направи. Жената ни прави чай, носи ни привечер да се стоплим. И други хора от квартала ни помагат. Носят ни кой каквото може. В кантона посрещнахме празниците, двете със Славяна. Имам още трима внуци освен Денислав. От брата на Славяна. Живеят в едно село на 30-40 километра от Берковица. Как да ни помогне Христо, като е хлебар и взима по 280 лева на месец?!... А гледа цяло семейство. Даде ни 50 лева веднъж, ама какво повече да направи. Павел, едното от внучетата, се роди с увреждане. Уринира през корема. И на тях им е тежко&quot;, разказва драматичната си история Иванка.<br /> <br /> Малко по-късно от близката улица се задава Славяна. Бута количката, чорлава и мръсна. &quot;Ето я, вижте на какво прилича, ама не ще да се изкъпе&quot;, ядосва се майка й. Славяна в началото не дава да я снимат. Нарежда на майка си да й купи кафе. Натоварила е добре количката, ще припечелят някой лев. &quot;Има и за нас желязо, не само за циганите. Но искаме да ни дадат апартамент. Ще отидем при кмета Младен Младенов и ще искаме жилище&quot;, кани се Иванка. Съседите също са решени да помогнат на двете жени и да се застъпят за тях пред кмета на община Връбница. <br /> <br /> <strong>Бончо ГЕНАДИЕВ<br /> <br /> </strong><span style="color: #800000"><strong>............................................</strong><br /> </span><strong><span style="color: #800000">Всеки, който иска да помогне на Иванка и Славяна, може да се обади на телефон 0884898295.<br /> </span></strong>

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам