След провесване от 9-ия етаж жена превъртя и стана клошарка заедно с майка си
Пребиваната редовно от мъжа си Славяна развила шизофрения, нито иска да се къпе, нито да се лекува
Две жени едва свързват двата края в самия край на София - "Обеля 2”. Иванка Маркова и дъщеря й Славяна Иванова живеят в пълна мизерия и нищета в кантон до колелото на трамвай №6, забравени от близки и приятели.
<em>Късметът тотално е обърнал гръб на двете клетници. Майката е по-голям оптимист, въпреки че й е много трудно в студените зимни дни, особено по празниците, когато другите хора са си на топло у дома със своите семейства, а тя само гледа през прозорците щастието на другите.<br /> </em><br /> 38-годишната й дъщеря Славяна страда от шизофрения. Развила психическото заболяване, когато мъжът й започнал да я тормози. <br /> <strong>По-малкият с 6 г. от нея Димитър й изневерявал и я спуквал от бой<br /> </strong><br /> "Блъскаше й главата в стената, дори я провесваше да виси от 9-ия етаж на апартамента, в който живеехме", разказа пред наш репортер 67-годишната Иванка. И продължава с болка в очите: "Живеехме тримата заедно с детето, имам внук Денислав, на 10 годинки е. Ей тук, в този блок, на деветия етаж!" Иванка кимва с глава към блока току до кантона.<br /> Денислав не е виждал майка си отдавна. Сега живее в "Овча купел" с баща си.<br /> <br /> "Славяна е много зле. Няма никакви документи и не могат да я приберат, за да я лекуват. Откраднаха й личната карта. Ако не й давам пари за кафе и цигари, ме бие", оплаква се майката. Споделя, че е генералска дъщеря. Баща й получил висшия военен чин посмъртно. "Бях медицински работник, а сега къде стигнахме... Клошари станахме. Славяна сега я няма, не е добре и днес. Тръгна с количката да събира желязо", продължава разказа си Иванка и в кратък проблясък на оптимизъм отсича, че не се оплаква. “Храна имаме, болката ми е, че Славяна не иска да се изкъпе. Уредила съм кола, една съседка ще ни закара, но тя не иска и това е. Живеем с пенсията ми от 170 лева. От желязото изкарваме по 2-3 лева на ден, добре сме", споделя майката. <br /> <br /> Клетничките се греят на газов котлон. "Ето, сега нямаме газ. Трябва да намеря 5 лева и да заредя. Топлим се, готвим си по-малко, както дойде", продължава тъжния си разказ Иванка. <br /> <br /> Решава се в крайна сметка да покаже къде точно нощува заедно с дъщеря си Славяна. "Ужасно е мръсно, направо мирише, но не мога да я накарам поне ръцете и лицето да си измие. Болна е", тюхка се майката, която е навлякла кожух, за да оцелее в януарския студ.<br /> <br /> В кантона наистина е страшна мизерия. Разхвърляни одеяла, юргани, мръсни и стари дрехи, стари рафтчета и газов котлон. Това е, друго няма. "Това ми е болката, няма къде да живеем. Изхвърлиха ни от апартамента, защото беше общински, а ние имахме натрупани 8000 лева сметки. Успях да ги докарам до 1000 лева, но - толкова. Повечето бяха за парно. Баща й на Славяна, бившият ми мъж Ангел, живее в "Надежда 3”. Обеща да й даде пари, но така и не се появи. Много искаме кметът Младен Младенов да ни помогне, да ни даде жилище да живеем нормално, но при него трудно се влиза. Все е зает, така ни казват", споделя жената, която е видяла и две и двеста в живота си.<br /> <br /> <strong>Пуйка и кашон с храна зарадвали клетничките, щастливи поне на Коледа<br /> <br /> </strong>"Дадоха ни храна от една благотворителна организация, цял кашон. Ама имаше наистина всичко - кайма, суджук, луканка... И пуйка! Тук една съседка ни я сготви, тя е много добра с нас. И кюфтета направи. Жената ни прави чай, носи ни привечер да се стоплим. И други хора от квартала ни помагат. Носят ни кой каквото може. В кантона посрещнахме празниците, двете със Славяна. Имам още трима внуци освен Денислав. От брата на Славяна. Живеят в едно село на 30-40 километра от Берковица. Как да ни помогне Христо, като е хлебар и взима по 280 лева на месец?!... А гледа цяло семейство. Даде ни 50 лева веднъж, ама какво повече да направи. Павел, едното от внучетата, се роди с увреждане. Уринира през корема. И на тях им е тежко", разказва драматичната си история Иванка.<br /> <br /> Малко по-късно от близката улица се задава Славяна. Бута количката, чорлава и мръсна. "Ето я, вижте на какво прилича, ама не ще да се изкъпе", ядосва се майка й. Славяна в началото не дава да я снимат. Нарежда на майка си да й купи кафе. Натоварила е добре количката, ще припечелят някой лев. "Има и за нас желязо, не само за циганите. Но искаме да ни дадат апартамент. Ще отидем при кмета Младен Младенов и ще искаме жилище", кани се Иванка. Съседите също са решени да помогнат на двете жени и да се застъпят за тях пред кмета на община Връбница. <br /> <br /> <strong>Бончо ГЕНАДИЕВ<br /> <br /> </strong><span style="color: #800000"><strong>............................................</strong><br /> </span><strong><span style="color: #800000">Всеки, който иска да помогне на Иванка и Славяна, може да се обади на телефон 0884898295.<br /> </span></strong>