Висок мъж с побеляла коса стъпва внимателно по черния път към кърджалийското село Воловарци. В ръката си държи метална тръба, с която опипва почвата пред краката си. Ходи със ситни крачки, а импровизираният му бастун звъни, когато удари по голям камък, разказват във в. "168 часа".
Горският пътник е 62-годишният Дормуш Ибрям. От 14 години е напълно сляп. Въпреки това продължава да живее сам в отдавна заличеното от картата на България село Бреза. Дормуш не е заминал за Турция, както повече от роднините му, нито се е съгласил да бъде настанен в социален дом. Той продължава да живее сам в планината. По 2 пъти в седмицата изминава пеша 3 километра до съседното село Воловарци. Оттам поема с автобус за Кърджали или с колата на кмета Мюнюр Мюмюн, за да се спаси поне за ден от самотата. Привечер се връща по същия маршрут. Понякога се загубвал в гората, но като започнел да вика, хората го откривали. Сестра му живее в село Македонци, но двамата не са се виждали от години. Както самият той признава, нито тя иска да го види, нито той може да го направи. Преди 4 години умира друга негова сестра. Оттогава Дормуш е съвсем сам. С едното око не вижда още от времето, когато бил дете, след като гледал слънчево затъмнение. Живял 10 години пълноценно, когато работил по подръжката в училището в Житарник. После 4 години в машиностроителен завод в града. Дормуш дори се жени за момиче от съседно село, когато е на 24 години, но след кратък съвместен живот се разделят. Твърди, че той я е напуснал. Събитието съвпада с най-голямото нещастие на планинския човек. Преди 14 години той губи зрението и на другото си око. Дормуш застава под диво черешово дърво, за да си откъсне плод. От листата изпада отровна гъсеница, която попада под клепачите му. Оттогава е напълно сляп. Пенсионират го и заживява в родната си къща, в която са отраснали няколко поколения. Самотникът от планината подава молба до кмета на Кърджали Хасан Азис да му бъде предоставена гарсониера в града. Убеден е, че там животът му ще е по-лек, въпреки че ще му е мъчно за родното място. Дормуш редовно гласува и си вади изводи по гласа на политиците. "Станишев е добро момче. Слушам го по радиото. Всички са добри. Само Тодор Живков помня как изглежда", казва слепецът. Според него България се развива напред. Със същите темпове, с които той става все по-зле горе в планината. Въпреки това не губи чувството си за хумор и надеждата, че професорите в София ще направят чудо, за да прогледне. /БЛИЦ