„Сливенци при Драва“ - един неувяхващ марш
Дико Илиев го посвещава на 11-и пехотен Сливенски на Хаджи Димитър полк
Навремето по селата и градовете на милата ни родина имаше инсталирани по улиците високоговорители. А радиото откриваше сутрешната и обедната си програма винаги с марша “Сливенци при Драва”. И беше много забавно и любопитно човек да гледа как минаващите се спираха пред високоговорителите, за да изслушат докрай този марш, макар че много от тях не знаеха кой му е авторът и кога е написан. Но военните музиканти знаеха, че той е творение на Дико Илиев.
Дико Илиев Диков е роден през 1898 г. По време на Втората световна война е бил музикант в 36-и пехотен Козлодуйски полк в Оряхово. Но в края на войната полковете преминават от военновременен към мирновременен щат, което довежда до разместване и съкращаване на полкове, оркестри и т.н., вследствие на което от май до ноември 1947 г. Дико Илиев попада в оркестъра на 11-и пехотен Сливенски полк.
Там той се запознава с бойния път на полка, който от 6 до 18 март 1945 г. участва в Дравската отбранителна операция, а 3-та дружина на полка посреща първа по целия фронт удара на противника.
Нека под звуците на този марш се каляват и вдъхновяват бъдещите последователи на хаджидимитровия полк и обещаят, че ще пазят родината ни тъй, както техните предшественици”. Рапортът носи дата 10 юли 1947 г.
По заповед на командира на полка в центъра на Сливен се построява специална естрада. Построен е целият полк. Там е и гражданството. На сцената се изкачва оркестърът на полка и няколко мига след това прозвучава първото публично изпълнение на новия марш. Във войнишките редици е тихо и тържествено. Някаква тръпка преминава през тях. Техните лица са с особено изражение. В съзнанието им се редят картините на боя, отеква ехото на оръдията, редят се спомените за загиналите герои.
И когато свършва маршът, те спонтанно започват да викат “ура”
Никой не им е заповядал. Но и никой не е в състояние да ги накара да спрат.
През септември 1948 г. Дико Илиев се явява на изпит за военен диригент и с министерска заповед № 56 от 27 септември е повишен в звание музикантски поручик и е назначен за диригент на Гарнизонния музикантски взвод в Оряхово, откъдето със звание капитан през декември 1957 г. излиза в пенсия и до края на живота си (30 ноември 1984 г.) беше постоянно търсен и създаваше духови оркестри в Северозападна България.
А “Сливенци при Драва” и “Дунавското хоро” остават върхът на неговия творчески гений.
Атанас ИВАНОВ
/вестник "Над 55"/