Няма „слово на омраза” между медиите в България и Македония показа съвместно специализирано изследване. Проучването обхваща най-големите електронни и печатни медии в двете държави, като ключовите думи, по които е направено, са „България”, „Македония” (или „имената на двете държави”), както и „Илинденско-Преображенско въстание”.
Съгласно Европейската конвенция за правата на човека всеки има право да изразява и отстоява мнение, както и да разпространява идеи, стига да не застрашава националната сигурност и да не нарушава репутацията и правата на другите. По думите на медийния експерт Александър Кашъмов, държавите, които са подписали конвенцията и са изправени пред това да ограничат дадено слово, могат да го ограничат, само след като изследват контекста и се убедят, че той наистина подбужда към агресия и омраза.<br /> <br /> &bdquo;Когато говорим за свободата на словото, ние говорим за едно основно човешко право с доста широки рамки. Защото, ако пък тази свобода те ограничава под път и над път, това създава опасността от намаляване и ограничаване на обществения дебат&rdquo;, обясни той.<br /> <br /> Резултатите от изследването показват, че слово на омраза в отношенията между двете страни няма, но все още има изказвания, които създават предпоставки за напрежение.<br /> <br /> &bdquo;По правило журналистите се въздържат от собствен коментар на изявленията на политиците. Трябва да бъдат имани предвид пораждащите напрежение фрази и епитети, които се произнасят и, че те не спомагат за решаването на проблемите, а имат потенциала да ги задълбочават. Едновременно с това обаче това не трябва да води до цензура, защото пък се създават други рискове за изкривяване на говоренето&rdquo;, уточни той. <br /> Кашъмов обясни още, че най-голяма опасност за създаване на слово на омраза има в думи, изразяващи негативните оценки на България спрямо Македония, а също така и изказвания срещу лидера на ВМРО Красимир Каракачанов.<br /> <br /> <br /> <br />