Случка с неочакван край с наш богаташ и доктор

Темата “Парите ми” е всекидневие за всеки човек. Записвам разговорите ми с богати хора, с тяхното изрично съгласие. Те откровено говорят за личните си финанси и за взаимоотношенията, които пораждат.

- Не си мисли, че сега аз ще се полаская и ще разправям ли, разправям.

Ще ти кажа обаче някои неща. Само защото прескочих трапа.

- Защо, ако нямаше пари нямаше ли да прескочиш трапа?

-Това не знам. Говоря от позиция на имащ човек. Парите са си мои. Как съм ги спечелил, това никого не засяга.

- Ти сега ме питаш за съдбата, нали? Пари и съдба.

- Като имам много пари, каква ми е Съдбата?

Преди време, наскоро, идва един мой махленец, ритали сме между панелите футбол, приятелче от училище. Води един доктор.

Докторът работел със стволови клетки. Добър човек ми се видя, то веднага си личи. Почна ентусиазирано да ми обяснява как „поправя” болния орган, ставал като нов чрез стволовите клетки. Събрали се били с един професор, двама доктори ентусиасти и драпат със зъби и нокти да вършат работа, че могат да спасяват хора.

Докторът ми разказва, разказва, не може да спре, как работят двамата почти без пари, вече прилагат метода, но апаратурата, която са закупили има падежи да се изплаща.

Аз слушам разсеяно, знам само, че кой както ме намери, за пари идва. Вратата ми е желязна, имам наблюдателна уредба, от всички страни на къщата ми седят като черни гарги фото очи.

Пускам хора да идват, не съм се затворил като Плюшкин на Гогол, оня дето имал пари, ама нищо не си купувал, защото събирал боклуци къде каквото свари.

Едно време сме го учили в училище, ама после съм чел отново „Мъртви души” и много съм се кефил на тая книга.

Та за доктора! Хич не ми беше до доктора, но питам: „Колко пари се искат?”

Казва ми цифрата. На нови модели немски коли, само джантата на колелата струва толкова. За територията ни тук, сумата е колкото средна едногодишна пенсия. Не може да ме уплаши.

Питам доктора: А защо точно аз трябва да дам тези пари?

Моментално ми отговаря: Защото ги имате!

Хм! И каква ще ми е файдата? Нормално е да питам, нали!

Помислете - каза ми.

Точно тази дума ми се заби в главата. Той си имаше своята цел, гонеше си работата с фанатизъм. Изправих се и той се изправи. Нито се обиди, нито нищо. Излязоха с приятеля ми. Желязната врата се плъзна след тях.

Малко ме хвана яд.

Хубаво, ще ми даде документ, ще съм спонсор на важна медицинска кауза, ще имаме подписи, печати, заверка при нотариус.

Но в същото време знам, че има Министерство на здравеопазването, дават пари от Европа за какво ли не, къде отиват? Има ипотеки, заеми, банки...

Как се дават така толкова пари, хоп, вадиш пари – даваш.

Не съм нито Евлоги и Христо Георгиеви, дето са построили Софийския университет, нито съм Мария Луиза с Александровската болница.

Нямам и братя депутати – както след Освобождението едно време двама господа - Въжаров и още един - правят фабрика за конопени работи и въжета, ама братята и на двамата са депутати, добре им постилат преди това, като ги правят единствени производители в Северна България чрез Народното събрание.

Пък и не се сещам за никого от депутатите, нито от опандизените от Гешев богаташи да е построил нещо за общо благо. Все за свое благо надробиха социалистическите заводи.

Обадих се на един приятел и викам, ама се смея, ще ставам спонсор на медицински работи. А той вика, ти луд ли си.

Но сега идва най-важното!

Търча си аз напред-назад, правя си моите пари, търся общувам с партньори. Бях в един офис чак в Лондон. И както си седя там, изведнъж като ми прилоша, затъмня ми пред очите и съм се струполил. Добре, че бях там, а не на улицата. Карат ме в болница, там изследвания, спешни диагнози. А работата се оказа не само сериозна, ами и отгоре.

Съдбата ме дебнела.

И се почна черната страница. Прибрах се в София и айде по болници.

Никога не съм мислил, че тия кутии с праховидна смес, тия хапчета за мускули имали и много странични действия, че и фатални. Пък аз си взимах лъжиците с дози и се радвах как „заякнах”.

Бях убеден, че съм здрав като бик.

Е, сега разбираш ли какво ми стана на мен! Бъбреците да знаете са много фина работа. И черният дроб. Дайте на децата си да четат, пък тогава да правят мускули.

Та, намерих бързо онзи доктор, дето разказах, че дойде вкъщи с приятеля ми от детството. Докторът май не ме позна.

Имаше до стената от ония медицинските кушетки. Седнах не, ами направо се свлякох.

- Докторе, колко пари ти трябваха за твойте изследвания?

Аз дето не плача, се свлякох в краката на доктора, исках ръка да му целувам. Бях по нищожен от мравка.

- Докторе, помагай!

- Нали затова съм тук. Ще ти помогна, момче. Ще се преборим заедно. Само че стани, изправи се! Аз не съм поп в църква. Дай сега да ти видя документите, изследванията.

Не знам какво ми стана, ама така стана. По нищожен от мравка, ти казвам. Това беше най-голямото ми падение. Ти няма да го разбереш!

Преборихме се. Какви ги говоря, докторът се пребори!

Прескочих трапа. Жив съм. Виж, аз съм як мъж, но вече не се тупам като бай Ганьо. Ти не знаеш какво беше. Няма как да го разбереш. Сега съм спонсор на докторите, ще го правя, докато мога.

Та викаш каква ми е съдбата, щом имам пари ли?!

Разказах ти, пък ти си го пиши както знаеш.

Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук