Служебният минстър на земеделието се изказа за състоянието на сектора

Професор д-р Христо Бозуков е роден на 14 януари 1960 г. в Пловдив.  Завършва висшето си образование през 1985 г. в Аграрния университет в Пловдив със специалност „Инженер-агроном по защита на растенията и почвата” и специализация „Растителнозащитни технологии при полските култури”.  Кариерата си стартира като стажант-агроном в Института по тютюна и тютюневите изделия - Пловдив, където израства до професор. 

Заемал е  длъжностите ръководител-отдел „Агротехника и растителна защита”, главен секретар, председател на Научния съвет и директор в същия институт.

От 2013 до 2015 г. е председател на Селскостопанската академия. Председател e на Управителния съвет на Научно-техническият съюз на специалистите от земеделието (ФНТССЗ) - Пловдив, член на УС на ФНТССЗ-София и член на Съюза на учените в България. Избран е за служебен министър на земеделието и храните в кабинета на проф. Огнян Герджиков.

 - Проф. Бозуков, какво наследихте в Министерството на земеделието и храните? Какви капани има пред вас? 

 - За една седмица не може да се направи цялостна картина, но има някои неща, които ме тревожат. Ето например финансовите нарушения, които са констатирани при редовен одит в „Напоителни системи“, извършен през 2014 и 2015 г., и за които сигнализира в прокуратурата не кой да е, а самият изпълнителен директор. Знаете, към Министерство на земеделието има много второстепенни разпоредители с бюджетни средства, така че вероятно навсякъде има по нещо.  Ще се постарая за малкото време, което имам като служебен министър, да направя максимален брой проверки и ако се констатират нарушения, да се вземат адекватни мерки.

- Първите оставки бяха в Държавен фонд „Земеделие“ и Изпълнителната агенция за селекция и репродукция в животновъдството. Там ли са най-големите нарушения? 

 - Не мога да говоря за нарушения, без да имам конкретни данни, подкрепени с цифри и факти. Беше необходимо да се отговори на обществените очаквания. Около Държавен фонд „Земеделие“ винаги е имало съмнения и напрежение. Лично аз съм получавал десетки сигнали от земеделски производители, които са неудовлетворени от факта, че има нерегулярни плащания, че не се реагира своевременно на различни възражения и др. Така че целта е да се въведе някакъв ред във фонда.  Добрата новина е, че преди няколко дни по сметките на голяма част от земеделските производители бяха преведени близо 128 млн. лв. по Схемата за единно плащане на площ. За тези стопани не бе приключила  актуализацията на данните в Системата за идентификация на земеделските парцели и те не бяха получили плащания през декември миналата година.

- Вече има ли яснота кои хора ще застанат начело на ДФЗ и на Агенцията по селекция и репродукция на животните?  

- Все още разсъждаваме. Имам някои виждания относно висшите управленски кадри в двете институции, но решение за това ще вземе министър-председателят.

- Ще искате и очаквате ли още доброволни оставки от шефове на подчинени на МЗХ структури? Говори се, че е на ход Българската агенция по безопасност на храните.  Изпълнителният директор д-р Дамян Илиев, както и шефът на структурата в Пловдив д-р Камен Янков отдавна са в пенсионна 
възраст. 

- Тепърва ще се проверява детайлно дейността на Българската агенция по безопасност на храните, включително и за конфликт на интереси,  а резултатите ще бъдат обявени. А колкото до оставките, всеки ръководител ще прецени дали да си подаде оставката, ако не може да работи с мен.

- Във връзка със злоупотреби с европейски средства по Програмата за развитие на селските райони от предния период (2007-2013 г.) през пролетта на миналата година ДАНС влезе на проверка в ДФЗ, но до момента не са оповестени резултати. Вие имате ли данни от разследването?  

- Вече изпратихме писмо до ДАНС с искане да предоставят информация от въпросната проверка във фонд „Земеделие“. Но предполагам, че все още не е завършило разследването.

- А какво се случи с разследването, което инициирахте като председател на Селскостопанска академия заради финансови злоупотреби на бившия директор на Института за изследване  и развитие на храните в Пловдив проф. Наньо Нанев, който по-късно стана съветник на бившия министър Десислава Танева? Да не би сега да е и ваш съветник? 

- След извършена вътрешна проверка в Института за изследване и развитие на храните през 2014 г., която доказа финансови нарушения на директора Наньо Нанев, се обърнахме към Икономическа полиция и прокуратурата. Решението им бе, че няма нарушение. Обжалвахме това решение, но жалбата бе отхвърлена. За мен е много странно, тъй като предоставихме достатъчно аргументи, факти и документи за извършените финансови злоупотреби от страна на Нанев, вследствие на което бе ощетен не само самият Институт за изследване и развитие на храните, но и Селскостопанска академия като цяло.  И досега не мога да си обясня как всичко това мина и замина и как държавата прежали над 100 хил. лв. А Нанев няма как да ми е съветник. Едно, че не изпитваме взаимни симпатии, защото аз го освободих като директор, и второ - съветниците си отиват с политическия кабинет.

- За два месеца няма как да решите всички проблеми в агросектора, но какви са приоритетите, които сте си поставили като служебен министър? 

- Приоритетът е един - нещата да продължат да се случват по възможно най-добрия начин, регулярно да се изплащат европейските средства, за да няма сътресения в сектора. Това е основният приоритет. Ще се извършат също и проверки, за да няма грешки и недоразумения, които да доведат до спиране на европейски средства и финансови корекции.

- Като учен и бивш председател на Селскостопанска академия  сте изпитали неглижирането на държавата и хроничния недостиг на пари за аграрна наука. От позицията на министър имате ли полезни ходове да промените ситуацията в тази насока? 

- Доколкото са възможностите ми и правомощията, които имам като служебен министър за законодателна инициатива и законодателни промени, ще се постарая там нещата да бъдат подобрени, поне в частта за регулярно получаване на средствата за издръжка. Досега имаше много случаи на закъснение и институтите са непрекъснато под напрежение дали няма да им бъдат спрени токът или водата и как ще си платят ДДС-то. Относно дефицита на финансови средства за наука в системата на ССА много е важно да се извърши промяна на нормативната база. Необходими са сериозни действия в тази насока, защото, образно казано, ножът е опрял до кокала на селскостопанската наука, респективно - на Селскостопанска академия.

- С цел реанимиране на ССА, преди 2 години се лансира идеята за цялостното преструктуриране, за вливане на един институт в друг и обособяване на няколко агротехпарка в страната. Тази идея само на хартия ли остана? 

- Да, това беше като всяко ново нещо, което е добре забравено старо. Навремето в България е имало 6 агротехпарка, обхващащи различни райони. Това отпадна, после с неясни мотиви някои смятаха да се изгради отново такава структура, но не се реализира. За съжаление най-важните неща относно демократичния избор на ръководство на Селскостопанска академия пак бе тихомълком подминато. За мен това е най-важно, за да може ръководителят на академията, както е ръководителят на БАН, да има относителна стабилност и независимост, а не да бъде зависим от смяната на правителството. 

- Повече от три години се чака създаване на електронен регистър на земеделските стопани. Има ли някакво движение по този въпрос? 

- За момента нямам конкретна информация. Работи се по този въпрос, но тепърва ще се извърши проверка. Електронният регистър е много наложителен, както и електронното подаване на проекти и други заявления към фонд „Земеделие“. Засега всичко се прави на хартия, трупат се големи томове, които се изпращат насам-натам. Първо се гледат в областните земеделски служби, после се пращат към фонда, а за 21. век това е тромава и архаична система.

- Почти целият ви трудов стаж е минал в Института по тютюна, който ръководихте няколко години. Накъде върви тютюнопроизводството в България? 

- През последните години се наблюдава драстичен спад на тютюнопроизводството в България. Тютюнът бе неглижиран и оставен на произвола, затова се получи срив.  Ако не се вземат мерки за неговото стабилизиране, производството на тютюн ще приключи, както стана например с памука, който сега се опитваме да възраждаме.

Източник: Марица.бг