Смехът трудно се постига, да разплачеш някого е много по-лесно

Майката на Георги Калоянчев - Калата била почитателка на Мелпомена и обрекла синовете си на сцената. Артистичната Руска от с. Ичера в Котленския балкан станала мома за женене. Един ден войник отпускар от селото й показал снимка на свой приятел. Руска я погледнала, нещо я прерязало и тя възкликнала: “Боже! Тоз ще е!”.

“Тоз” се казвал Тодор Калоянчев, бил от Малко Търново и пасял кози. Двамата с Руска се срещат в Бургас, женят се и през пет години им се раждат трима синове - Никола, Георги и Стоян. Никола завършва гимназия в Карнобат. Там сформират самодеен театър и той много пътува с него. Заминава за София, където уж щял да учи икономика, но се записва в работническия театър на Георги Стаматов.

Става актьор по член 9 и играе в бургаския театър “Адриана Будевска”. После е в театрите на Сливен и Стара Загора и завършва кариерата си в Сатиричния, където е предимно в епизодични роли. Снима се и в няколко филма. 

По член 9 актьор става и третият син - Стоян. Той избира кукленото майсторство и целият му творчески живот - 32 години, преминава в кукления театър на Бургас. Той и съпругата му Тонка имат трима синове - Стоян и близнаците Николай и Антон. Нито един от тях не тръгва по артистичния път на баща си и чичовците си.

Най-известният от тримата братя е Георги, роден на 13 януари 1925 г. Наричат го Гошо и Гочето. Колегите му в театралното училище го кръщават Калата и Кали. Когато става известен, щастливата майка с гордост казва: 

И 11 деца да имам, всичките артисти ще ги направя!

Тя е носител на артистичния дух в семейството. “Мама беше най-бъбривата, най-гласовитата и най-милата таткова глезана”, казваше Калата.

Бащата Тодор е солидният стожер на семейството, мълчаливец и работяга. Млякото му става съдба. Имал собствена млекарница в центъра на Бургас. В нея често работи и Георги и мирисът на мляко ще го преследва цял живот.

“Преди години седяхме с Калоянчев в хола на Стоянка Мутафова. Чакахме я “да се направи хубава” и да разговарям с двамата. По едно време Калата погледна към портрета на Константин Мутафов, бащата на Стоянка, и въздъхна: “Гледай, Пенчо - интелектуалец, писател. А моят баща беше млекар...”.

Не можах да повярвам, казва друг любимец на публиката - Славчо Пеев. Големият Калоянчев, известен и извън България, страда от родово-провинциален комплекс?! Но както се казваше в един филм, “животът е пълен с изненади”. 

Тогава къщата на Калоянчеви се намира съвсем близо до сградата на театъра и освен на мляко на малкия Гошо му замирисва и на театър. Влиза в него като в храм и вдишва праха от сцената му и аромата на грим, пудри и други мазила. 

И умира от щастие, когато някой от актьорите го прати да му купи кутия цигари

В ДВТУ (Държавно висше театрално училище) учи при проф. Стефан Сърчаджиев. След години ще признае, че през първите седмици от следването си не знаел на кой свят се намира. Много трудно се приспособява към София и към колегите си.

Те се събират, приказват си, смеят се, а той седял отстрани и гледал “като пукал”. Кой знае какво би се случило със свития студент Кали, ако една актриса от бургаския театър на първата ваканция не му казва: “Слушай, момче. Нашата професия иска малко нахалство. Благородно нахалство! Ако си седиш и се спотайваш, никой няма да те забележи. Ще излезеш веднъж, два пъти, три пъти... Може да се изложиш, да пропаднеш. Но пак ще излезеш. Бъди напорист, няма да се предаваш!”.

Веднага след като се дипломирал в ДВТУ, назначават Калоянчев в Народния театър. Потръгва му с целувка на самия Борис Бабочкин - съветският актьор, който изигра ролята на Чапаев. На тръгване от театралното училище, където известно време преподава, 

Бабочкин излиза на сцената и пред всички казва: “Кала, давай поцелуемся, брат!” 

И го прегръща. През 1957 г. Калоянчев става и един от основателите на Сатиричния театър заедно със Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Григор Вачков и др. Това предопределя театралния му път и естеството на ролите, които ще изиграе не само в Сатирата.

В киното дебютира с ролята на циганчето Сали в “Утро над родината”. Хонорарът му е 80 хил. лв. и той веднага праща на родителите си 20 хиляди. Те обаче мислят, че ги е откраднал, и майка му идва в София да го вразумява да не краде повече

В “Урок на историята” (1957) - първият от трите филма за Георги Димитров, Калоянчев играе ролята на налудничавия холандец Ван дер Любе, обвинен, че е подпалил Райхстага.

“За ролята минах на кастинг, макар че тогава не се казваше така. Имаше пробни снимки и препитване. Не знам защо избраха мене, може и да съм изглеждал налудничав като героя ми”, разказва преди години актьорът.

Калата бил още студент, когато се запознал със съпругата си Валя. Тя била гимназистка - красива, с разкошна коса. Девойката поела нещата в свои ръце и в един съботен ден го попитала кога ще се женят. “В сряда!”, веднага отговаря Калата. Кум им става Георги Георгиев, който тогава още не е Гец.

Първата главна роля на Калоянчев е във филма “Димитровградци”, заради който едва не се развежда, 

въпреки че е прясно женен и първият му син Ивайло е едва на 6 месеца. По време на снимките жена му Валя стои и гледа как в един епизод съпругът й се целува с актрисата Мария Русалиева. 

Единайсет дубъла правят режисьорите Никола Корабов и Дучо Мундров на епизода! Валя се разревава: “Ами единайсет пъти се целувате, може ли такова нещо?!”. “Ами то е само на кино, Валя...” В последна сметка режисьорите използват за филма първия дубъл. През целия си живот Валя се грижила за вечно заетия си съпруг. Благодарение на уюта и спокойствието в дома им актьорът се раздава на сцената и пред камерата.

С Валя имат двама синове - Ивайло и Явор. Единствен Ивайло продължава професията на тримата братя Калоянчеви. Той завършва актьорско майсторство в класа на проф. Анастас Михайлов.

Ивайло твърди, че известната му фамилия колкото помага, толкова и пречи. Като нож с две остриета е. “Цял живот ме сравняват с него, а аз не съм избирал той да ми е баща. Така се е случило”, откровен е синът.

Веднъж той носи на баща си диск с постановката на “Бай Ганьо” в Дупница. И тогава Калата му дава заветния съвет:

“Ти можеш да играеш по-добре от мен, може по-лошо от мен, но никога като мен!”

По-малкият син на Георги Калоянчев - Явор, след гимназията постъпва на работа в Киноцентъра и работи 3-4 години като осветител. През 1988 г. става асистент-оператор в БНТ, после и щатен оператор.

Според уикипедия Калоянчев е играл в около 60 театрални постановки, в над 40 телевизионни спектакъла и се е снимал в близо 100 филми и тв сериали. Мисля, че са повече. Трябва да добавим и участията му по време на новогодишните и всякакви други празници, гастролите му в страната и какво ли още не. Излиза, че Калата е живял поне два творчески живота. Беше еднакво силен и в комедиите, и в драмите.

“Да правиш комедия е много по-трудно, отколкото да играеш в трагедия или в драма. Защото винаги е по-сложно да разсмееш зрителите. Смехът трудно се постига, докато да разплачеш някого е много лесно...”, казваше големият Калоянчев.

От този свят той си отиде на 18 декември 2012 г., 27 дни преди да навърши 88. 

Подготви Поли БОЯНОВА

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук