Смърт коси самотни старци, държавата нехае!

В България никак не е трудно да попаднеш в омагьосания кръг на отчайващата действителност. Разтревожена комшийка ми звъни за помощ - нейни възрастни съседи са изпаднали в беда. Сем. Дикови, пише на притворената врата на третия етаж в кооперация в елитния столичен квартал “Иван Вазов”. 

Още от коридора ме блъсва невъобразима смрад. Лавираме през разхвърляния хол и се озоваваме в спалнята. На пода, в безпомощно състояние, по гръб лежи мъж. На метър от него, завита в старо вмирисано одеяло, седи старица. 90-годишната жена е с лека деменция и е парализирана от кръста надолу от години. Старицата гледа объркано и се опитва да разбере кои сме. Тя от години не е виждала други хора освен сина си.

“Стани, Спасе, някакви хора има тук”, моли тя сриналия се на пода си син. Мъжът обаче само надига глава и моли за помощ. “Само ме вдигнете, аз сам ще се оправям после. Аз съм здрав, просто ми стана лошо и паднах, исках да почистя тук, а сега не мога да стана”, обяснява той и се оправдава, че никога не е било толкова мръсно. Стайната тоалетна е пълна догоре, тежката миризма не се търпи. Изпод вехтия анцуг на Спас се подават подутите му, почернели от гангрена крака. От пръстите му се стича кръв. 

Двамата несретници не са се хранили от дни. Решили да умрат от глад 

Дни преди това домоуправителят на входа видял, че вратата на апартамента е отворена, и извикал полиция. Дежурният патрул на 4-то РПУ се отзовал, но само констатирали, че старците не са обект на насилие, и си тръгнали. Милостиви комшии пък оставили до леглото на бабата храна... Звъня на 112 и дълго време обяснявам ситуацията. Моля ги да пратят лекар, но щом отсреща разбират, че става дума за безпомощни старци, срещам сериозен отпор 

Извикайте джипито им, заявява безпристрастен глас, трябва да знаем от какво са болни, какви лекарства пият, какво ги боли. Едва когато казвам, че съм журналист, взимат адреса, но с уговорката, че нямат коли, вероятно ще закъснеят и най-сетне едва ли ще бъдат полезни. Междувременно се появява домоуправителят, който отново звъни в полицията, аргументът му е сериозен - ако приберат комшиите му, жилището остава с разбита врата на произвола на крадците. Дежурният екип на МВР се появява доста бързо, започват да издирват близки и отново звънят на 112. Спасителният екип се появява след час и половина, но още при вида на жилището отказва да влезе. 

Като разбират, че няма да се измъкнат от разгневените съседи, благоволяват да погледнат от разстояние клетниците

Нищо не можем да направим, някой трябва да ги изкъпе тези хора, заявява дежурната двойка медици. Утре извикайте джипито им, да им напише направление, да им направи изследвания и да ги праща в болница. Не виждате ли, че този мъж се разлага, нагло се възмущава положилата Хипократова клетва докторка. Все пак склонява да направи превръзка на кървящите крака на Спас. 

На следващия ден звъня на Социални грижи, но удрям на камък. Не че не искат да помогнат, но има процедура. 

А моите болни герои са извън системата.

СИСТЕМАТА изисква: молба, направление, ТЕЛК, пак молба-декларация, социална оценка от районната служба и тогава евентуално може да бъдат включени в Програмата за социален патронаж. На помощ се появява д-р Джирикарова от 14-о ДКЦ, която някога била джипи на семейството. Преглежда Спас на място и моли някой да го заведе до болница, тъй като според нея е получил инсулт. 

Самият той допреди три години работел като охрана в “Пирогов”, но го съкратили. Останал безработен и загубил здравните си осигуровки, мъжът спрял да ходи на профилактични прегледи, престанал да води и майка си. Бабата била изключително здрава за възрастта си, няма хронични заболявания. 

Преди години беше паднала и си счупила тазобедрена става, която зараснала от само себе си. Но се справяше сама, Спас я водеше на разходка, грижеше се за нея, разказва д-р Джирикарова. 

Три дни по-късно заварвам старицата и сина й на земята, сред екскременти, накъсани вестници и огризки от храна 

Въздухът е натежал от миризма на леш. Викам отново Спешна помощ. Продължавам да звъня по институциите, от Социални грижи ме съветват да търся Българския червен кръст. Никой не вдига почти цял ден, но все пак привечер ми връщат обаждане. Много любезно ми обясняват, че няма как да помогнат. Недоумявам, оказва се, че и тук има стройна СИСТЕМА, която изключва моите хора. Иначе имат платформа и БЧК е припознат като институция, ангажирана с проблемите на възрастните хора както на национално, така и на международно ниво. Хосписът включва услугата “грижа по домовете”. Нуждаещите се обаче плащат в случай че са включени в Програмата.

Тъй като сем. Дикови никога не са подавали молба за помощи, не могат да бъдат обгрижвани. Точка! 

Лъч на надежда просветва, когато привечер под натиска на доктор Джирикарова и на социалните работници към община “Триадица” на адреса пристига линейка. Спас вече е неадекватен, откарват го във Военна болница. След час идват и за майка му. Нея обаче връщат отново у дома към 22,30 часа. Оказва се, че няма нужда от лекарски грижи. 

В четвъртък в 9 часа сутринта ни съобщават, че Спас е издъхнал. Майка му недоумява как е възможно. “Той беше здрав, сега кой ще ме гледа, не може да бъде”, нарежда възрастната жена. След малко се успокоява с мисълта, че вероятно това е грешка. 

Явно смъртта на сина й все пак е задвижила колелата на тежката бюрократична машина

Социалните служби намират място на старицата в приют. Жената обаче отказва да отиде, решила е да чака Спас да оздравее и да се прибере. “Моля ви, говорете й, ако остане сама, ще умре”, призовава ме личната й докторка, която единствено посещава беловласата женица. А законът е категоричен - няма начин тя да бъде прибрана в социално заведение без нейното изрично желание. Тъй като не е обхваната от Социалния патронаж, няма и кой да й подаде храна, да я изкъпе и почисти около нея. Така тя дочака смъртта си сама, в онзи апартамент, потънала в екскременти, след два дни. 

Това са фактите, нямам думи как да коментирам целия този абсурд. Чудя се колко ли възрастни хора умират унизени, в старческа безпомощност в България. Мога да се обзаложа, че за апетитния имот на сем. Дикови ще се намери наследник. 

Паулина БОЯНОВА

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук