Смърт, самоубийство и изгнание покосяват ощетени с милиони наследници
Реституционни съдебни решения съсипаха една от най-богатите бургаски фамилии
У нас години наред се коментира въпросът с върнатите имоти на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза. Продължават да се точат т.нар. царски дела, с които държавата иска да си ги вземе обратно. В същото време много реститути не можаха да си върнат собствеността, експлоатирана близо 50 години от соцзаводи и предприятия. „Реституция и приватизация се прегърнаха, за да облагодетелстват едни и да ощетят за втори път други хора”, твърдят и юристи.
Така се случва и с наследниците на бившите собственици на фабрика „Победа” в Бургас. След изтощителни дела, в които уж доказват правото си на собственост, те остават буквално попарени от решението на ВКС - имотът със сградите върху него да остане на сегашното АД. В отчаянието си хората един след друг се разболяват, един от тях се самоубива, а друг бяга в чужбина, за да скъса завинаги с родината и българското „правосъдие”. <br /> <br /> ВКС не признава силата на вече присъденото от предишните инстанции решение да бъде върната собствеността на собствениците на терена и сградите на някогашния завод „Победа” в Бургас, а го оставя на дружеството, в което е преобразувано предприятието. „С това ВКС окончателно е съсякъл реституционния ефект, произтичащ от закона – ЗВСОНИ. На практика повторно е било иззето частно имущество в полза на бивше държавно предприятие с нов акционерен състав, но с непроменена правосубектност”, произнасят се юристи и в прав текст коментират, че Темида е дала превес на интереса на една от страните. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_28/39_2.JPG" alt="39_2.JPG" align="baseline" width="500" height="302" /><br /> <strong><br /> Фактите</strong><br /> <br /> На 23.12.1947 г. от предприятието СД „А.Ч.”, на основание Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, са били иззети и отчуждени недвижими имоти, находящи се в гр. Бургас – дворно място, ведно с построените в него фабрични сгради, машините, уредите, инвентарните предмети, наличните стоки и парите. Те стават собственост на държавата. До 1992 г., с влизане в сила на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, кметът на Община Бургас издава заповед в полза на наследниците на съдружниците в СД „А. Ч.”. Предметният обхват на кметската заповед включва сградите и терена, които съществуват реално във вида, в който са били отчуждени някога. Реституираната собственост, представляваща 12 000 кв. м и 13 фабрични сгради с разгърната площ около 9982 кв. м, по соцвреме е принадлежала на държавното предприятие „Победа” ЕООД, преобразувано по-късно в акционерно дружество “Победа” ЕАД. <br /> <br /> Наследниците на съдружниците в СД „А.Ч.“ обаче не са въведени във владение на реституираната им собственост, принадлежала на държавното предприятие, въпреки че за възстановената собственост е издаден констативен нотариален акт. Със Заповед от 1998 г. на МП е разпоредено дружеството “Победа” АД да въведе наследниците във владение на реституирания имот – земя и сгради, но и тя не е изпълнена. На 16. 07. 2008 г. е подписан договор за приватизация на капитала на “Победа” ЕАД, като в информационния меморандум е описано имуществото, възстановено по реда на ЗВСОНИ. С подписването на договора за приватизация, дружеството е декларирало, че е запознато с имущественото състояние на държавното предприятие и като част от приватизационните ангажименти поема задължение да сключи спогодба за обезщетение на наследниците на СД „А.Ч.”, но и това задължение, поето към Република България чрез министъра на промишлеността, също остава неизпълнено.<br /> <br /> <strong>Съдебни войни </strong><br /> <br /> Захващат съдебни дела между наследниците на СД „А.Ч.” и „Победа” ЕАД. Поради непредаване на владението върху възстановената собственост, наследниците на съдружниците в СД „А.Ч.” предявяват искове към държавното, а по-късно и приватизирано предприятие - да им заплати обезщетение за ползване без основание на реституираната собственост. Първото съдебно производство е инициирано от ощетените наследници пред Бургаския окръжен съд. След изслушване на две съдебно-технически експертизи се установява идентичност на възстановената и отчуждена собственост, и на 20.06.1997 г. Бургаският окръжен съд осъжда преобразуваното в хода на процеса държавно предприятие „Победа” АД да плати обезщетение на ищците за ползване без основание на собствените им имоти. <br /> <br /> <br /> Второто дело на наследниците е образувано през 2001 г., като съдът съединява за разглеждане с иска на ищците и отрицателен иск на ответниците, които се борят за прогласяване на нищожност на нотариалния акт, легитимиращият реститутите-ищци като собственици. <br /> <br /> <strong>Съдът отхвърля и двата иска. И двете страни обжалват съдебното решение. </strong><br /> <br /> По въззивните жалби е образувано ново дело в Бургаския апелативен съд. По него пак са изслушани няколко технически експертизи, с които е извършено разчитане на аеро фотоснимки от 1943 г. за удостоверяване съществуването и идентичността между отчуждените и възстановени имоти. С окончателно и влязло в сила решение от 13.12. 2005 г. Апелативният съд отменя решението на Окръжния от 2001 г. и бившето държавно предприятие, вече АД, е осъдено да заплати обезщетение на собствениците за ползване на процесните имоти – 13 сгради с обща площ 9982 кв. м. С две думи - за пореден път ищците са признати за собственици на одържавения недвижим имот в размер на 49 000 кв. м, заедно с 13 броя сгради, <br /> <br /> <strong>но „Победа” АД не се дава</strong><br /> <br /> Отново излиза с искане да се отмени нотариален акт № 150/1997 г., тъй като той бил „неверен и не отразявал действителното правно положение”.<br /> <br /> Процесуалната рулетка се завърта отначало. С решение №1 от 30.03. 2009 г. ВКС пререшава за трети път и вече окончателно спора за собствеността, като осъжда... наследниците на СД “А.Ч.” да предадат възстановените им по реда на ЗВСОНИ сгради и терен от 12 000 кв. м на ищеца “ Победа” АД. Мотивите – не била доказана идентичност на отчуждените имоти през 1947 г. с тези, включени в имуществото на държавното предприятие – липсвал картен материал за периода 1921-1936 година, за да се съпоставят имотите, описани в нотариалните актове от този период. Нещо повече - не било доказано, че СД-то изобщо е съществувало по време на експроприацията?!? Това решение буквално удря със секира реститутите, а много юристи, запознати с казуса, са категорични: <br /> <br /> „Касационният съд едноинстанционно, без заключение на вещи лица, е дал окончателни заключения само за фактите в исторически, землемерен и геодезически аспект, с което по-скоро е създал, а не установил спорни правоотношения. Допускането, че фабричният комплекс на ищеца “Победа” АД не е онзи, който държавата чрез безвъзмездна експроприация е получила през 1947 г. и експлоатирала успешно 50 години, а и осребрила доходно чрез приватизация, внушава исторически и идеологически реваншизъм срещу идеята за собственост извън държавната такава”, произнасят се юристи в публикации по темата. <br /> <br /> Резултатът от всичко това - смърт, самоубийство и изгнание покосяват ощетените с милиони наследници на една от най-богатите бургаски фамилии... <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>.......................................................</strong></span><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Бел. ред. <br /> </strong></span><br /> Редакцията на „ШОУ” извади от архива фактите по делото и не взима страна по него. Такова право има единствено съдът. Като журналисти отбелязваме единствено факта, че коментарите на прависти по изложения казус създават впечатлението за „двоен аршин” и при реституционните дела. Това, на фона на т.нар. царски дела, за пореден път ни кара да се съмняваме, че съдебната реформа ще проработи, ако не върне на дело доверието на хората в изконното съдържание на думата правосъдие. <br /> <br /> <strong>Еми МАРИЯНСКА </strong> <br />