София е изписана върху Сребърния храм в Чианг Май
Продължавам да давам отпор на карантината с разкази за далечни земи, които ако не можем да видим, си струва дистанционно да опознаем
Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg.
От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
Чианг Май е вторият по големина град в Тайланд, но на фона на многомилионния Банкок си е направо кротък квартал със своите около 200 хиляди жители. Той е културното сърце на Страната на усмивките, отдалечено на 700 км от столицата. Сгушен в подножието на Хималаите в долината на река Пинг, Чианг Май е строга противоположност на всеобщата представа за Тайланд - няма нито копринени плажове, нито квартали с червени фенери, нито толкова “пипнати” травестити, че биха могли да заблудят и най-прецизния мачо.
Чианг Май означава нов град и през 1296 година наистина е бил такъв, когато крал Менграй решава да пренесе столицата на кралство Лана от Чианг Рай. По онова време в неговия храм Уат Чеди Луанг е и местожителството на изумрудения Буда, край който днес се тълпят туристите в кралския дворец на Банкок.
В момента гигантската ступа, чието строителство е започнало през 1391 година, е полуразрушена от земетресение. Посетителите могат само отдалеч да снимат заместниците на изумрудения Буда, без да си счупят някой крайник. Процесията, с която 14-годишни момчета отиват под строй да бъдат обръснати за монаси, докато майките им носят оранжевите им одежди на лами и ронят сълзи, наистина е затрогваща.
Старият град, където са струпани повечето забележителности, е заключен зад мощни и непристъпни крепостни стени, издигнати във вид на квадратна мандала с пет порти. До началото на ХХ век селището е било изолирано от външния свят, защото до него е можело да се стигне само по реката или на слонове.
С риск да засегна чувствата на будистите, ще вметна, че според мен божеството приживе е имало поне десетина глави, няколко реда зъби, водопад от коси и безчет крайници, съдейки по останките от тялото му, които се съхраняват в хиляди храмове и в Азия. С подобни реликви се гордее обилно декорираният със злато Уат Пра Тат Дои Сутхеп - храм, до който се стига по 309 стъпала, охранявани от щедро инкрустирани змейове и окупирани от дечица в традиционни носии, които се снимат с туристите срещу дребни стотинки.
Будистката обител е част от светата троица на туриста - златния, сребърния и белия храм, просто задължителни за любопитния чуждоземец.
Според легендата монахът Сукхотая получил видение къде сред руините да открие урна с праха на Буда. Там намерил и разполовена костичка от рамото му. По-малката част вградили в светилище, а по-голямата поставили на гърба на бял слон, когото пуснали в джунглата с идеята да им покаже къде да построят храм. Той дълго се изкачвал по хълмовете, докато не започнал да тръби и да рие земята, след което се строполил мъртъв. Това било изтълкувано като знак да се построи Уат Пратат Дои Сутхеп - миролюбив комплекс, в който освен пред статуи на Буда се кланят и на индийския бог Ганеша.
Сребърният храм не е помпозен като златния си събрат, но внушава изисканост и поразява въображението. Отвън и отвътре Уат Шри Супхан е покрит с посребрени металопластики и релефни картини. Дори да попаднете там в мрачен ден, постройката поразява с дискретния си лунен блясък. А може би усещането идва от стаената, но осезаема енергия на мястото, чийто строеж е започнал през 1495 година. По онова време бил изграден от чисто сребро, но при бирманските нашествия бил разграбен неколкократно.
За жалост, влизането на жени вътре в храма е забранено, но дори и презреният пол може да види филигранно изпълнените посребрени картини, покрили стените от покрива до пода. Благородният метал олицетворява лунната енергия Ин - родоначалничка на всичко. Фриз с имена на световни столици опасва долната част на храма. С гордост и почуда видях името на София между Рим и Лисабон.
Около храма се чува ритмично почукване - там са работилниците на майсторите сребрари, от които можеш не само да напазаруваш, ами при желание да останеш да учиш занаят. Всяка събота следобед монасите разясняват постулати от Будизма, а след духовното започва шопинг-кулинарната вакханалия - от храма започва нощният пазар в Чианг Май.
Магдалена ГИГОВА