София Лорен: Успехът и щастието не са едно и също нещо!
Тя е поставена на 25-о място сред стоте най-сексапилни звезди във филмовата история. Отдавна е смятана за еталон за женска красота, а нейният трудолюбив характер и силна воля са пример за хиляди жени по света. А самата актриса си признава, че мрази салоните за красота и прави ноктите и косата си сама. Изключение е само когато е на снимачната площадка.
Но София Лорен е не просто красавица, тя е мъдра дама, преживяла много, научила много и доказала що е то истинска жена.
Лорен празнува рожден ден на 20 септември, родена е през 1934 г. в Рим, Италия, живяла в изключителна бедност. Майка й Ромилда Вилани била учителка по пиано и неуспяла актриса, а баща й Рикардо Шиколоне строителен инженер. Той признава София за своя дъщеря, но отказва да се ожени за майка й и ги напуска още докато тя е бременна. Въпреки че днес е смятана за една от най-красивите жени в историята, акушерката, изродила София, я помнела като “най-грозното бебе, което някога съм виждала през живота си“
През 1938 г. родителите на Лорен имат още едно дете - Анна-Мария. София прекарва детските си години с Ромилда и Анна-Мария при баба си и дядо си в рибарското селище Поцуоли, близо до Неапол. Тя е тихо и резервирано дете, а условията на живот в селото не са никак добри и Лорен прекарва тези години в изключителна нищета, спейки в една стая с 8 души.
Нещата станали още по-зле, когато Втората световна война опустошава вече рушащия се Поцуоли. Веднъж, по време на една от бомбардировките, докато София бяга към убежището, я застига шрапнел и я ранява в брадичката, оставяйки й белег и до днес
След това семейството се мести в Неапол при далечни роднини, но след края на войната се връща обратно в Поцуоли. Тогава бабата на София, Луиза, отваря кръчма в дневната, продавайки домашен черешов ликьор. Ромилда Вилани свирела на пиано, докато Анна-Мария пее, а София сервира и мие чиниите.
Като дете получава прякора “малката пръчка” от своите съученици заради хърбавата си и кльощава фигура. На 14 години обаче, като че ли за една нощ, Лорен се разхубавява и от крехко дете се превръща в красива и изкусителна жена.
“Беше удоволствие дори само да се разхождам по улицата”, казва актрисата по повод внезапната си физическа промяна. Същата година Лорен грабва второ място в конкурс за красота, печелейки малка сума пари и безплатен плакат за дневната на баба й и дядо й.
През 1950 г., когато София е на 15 години, тя и майка й се местят в Рим, за да се пробват като актриси. Лорен получава първата си роля като статист във филма от 1951 г. “Кво вадис”.
След няколко малки и незначителни роли София прави дебюта си с главната роля в “Аида” от 1953 г. След това получава главна роля и в “Златото на Неапол” от 1954 г., която я утвърждава като една от изгряващите звезди на италианското кино. През 1961 г. получава “Оскар” за най-добра главна женска роля за филма “Чочарка”, където си партнира с Жан-Пол Белмондо. 30 години по-късно печели “Оскар” и за цялостно творчество.
Звездите са й отредили не само бляскава кариера, но и невероятна любов
Да срещнеш любовта на живота си, онзи единствен човек, с когото искаш да изпиташ всички радости, е въпрос на късмет, съдба, случайност - или всичко, взето заедно. А дори да имаш достатъчно късмет това да се случи, никога не можеш да си сигурен колко дълго ще продължи любовта ви. Има истории обаче, които оборват дори най-големите скептици и доказват, че онази истинска и голяма любов, която продължава цял живот, наистина съществува. Точно такава е историята на София Лорен и Карло Понти - любов, продължила половин век.
Актрисата среща мъжа на живота си по време на конкурса за красота, в който участва, когато е само на 15 години, но първоначално той е само неин продуцент. Карло Понти започва да я обучава - учи я на маниери, отървава я от неаполитанския акцент, кара я да чете книги за изкуство и настоява да научи английски. И най-важното - защитава я и се грижи за нея, така че между двамата бързо се зараждат силни чувства, въпреки че имат 22 години разлика във възрастта. Именно любовта помежду им помага да преодолеят множеството препятствия по пътя към щастието.
Първият проблем, пред който трябва да се изправят, е, че Карло Понти вече е женен и има две деца, а в онези години е било необходимо да се получи разрешение за развод от Ватикана. Но никой не дава такова на Понти, така че двамата заминават за Мексико през 1957 г., където той се развежда със съпругата си, за да се ожени за Лорен.
Когато се връщат обратно в Италия обаче, бракът им не е признат за законен и така Понти е обвинен в двуженство, а Лорен - в незаконно съжителство.
София е обявена от църквата за “грешница”, филмите й влизат в забранения списък
Понти обаче е решен да се ожени законно за Лорен. Двамата нямат право да се появяват заедно на публично място, но дори това не ги отказва да продължат да се борят за връзката си. София и Карло напускат страната, докато решат правния проблем, и получават френско гражданство. Така през 1965 г. Понти успява да получи развод от бившата си съпруга Джулиана във Франция и на 9 април 1966 г. официално се бракосъчетава със София Лорен.
Понти става не само неин съпруг, но и постоянен продуцент на филмите, в които участва - “Бокачо 70”, “Брак по италиански”, “Вчера, днес и утре” и други. Но Лорен не иска да бъде просто омъжена жена - тя иска да има семейство с деца и мечтае да стане майка
За съжаление, това не е толкова просто - актрисата преживява два спонтанни аборта, след които се подлага на хормонално лечение. София забременява на 34 години, така че лекарите й препоръчват да си почива и лежи като предпазна мярка. Актрисата следва съветите им и прекарва няколко усамотени месеца в Женева. На 29 декември 1968 г. се ражда първородният им син Карло Понти-младши, а четири години по-късно, на 6 януари 1973 г., и вторият им син Едоардо Понти.
Двамата заедно успяват да устоят на всички удари на съдбата. София и Карло живеят щастливи и влюбени заедно до момента, в който през 2007-а - годината на тяхната златна годишнина от сватбата, той умира от белодробни усложнения на 94. След това на въпроса дали би се омъжила отново, София Лорен отговаря: Не. Никога. Невъзможно е да обичам някой друг
“Карло беше невероятен човек, с широко сърце и огромна доброта, на когото винаги можех да се осланям. От самото начало изпитвах чувство на сигурност и близост, като че ли вечно сме били заедно. Това беше много дълъг път, който изминахме заедно, и нито за миг не сме мислили за раздяла”, изповядва се Лорен.
“Това е съдбата ми. Докато като актриса обожавах ролите си, превъплъщавайки се в страстни и трагични, силни и чувствени героини, в истинския живот се стараех да съм хладнокръвна, да се владея и да съм предпазлива. Казано накратко - нормална. Постигнах я в напреднала възраст”, споделя Лорен и цитира любимия си автор Алберто Моравия: “Никога не страдай напразно, поне не тогава, когато искаш да разбереш за какво страдаш”.
“Успехът и щастието не са едно и също нещо. Едното го постигнах рано, а за другото все тръпнех. Когато мисля за живота си, се чудя, че всичко това е било. То е като в приказките - имало едно време едно бедно момиченце, имало някога една млада жена, имало една актриса. Имало някога един горчив и същевременно прекрасен живот. Всичко си струваше”, е нейната равносметка.
Подготви Паулина БОЯНОВА