„Спалнята на София” е по-голяма от 21 областни града

Преселението в рамките на България и миграцията към някои градове са толкова големи през последните години, че общо 21 областни града, между които Плевен и Благоевград, вече са по-малки от столичния кв. “Люлин” (известен като “спалнята на София” - бел. ред.), който има 110 194 души население към края на 2019 г. Както и от район “Младост”, в който живеят 107 249 души.

Данните са от нов доклад на НСИ за административно-териториалното деление на страната.
На практика само шестте най-големи града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, могат да се мерят с тези огромни жилищни комплекси, защото населението им надвишава 130 хиляди човека (Стара Загора) и достига дори 1,3 милиона (София).

И извън София има такива примери. Варненският район “Приморски”, който обхваща кварталите “Чайка”, “Траката” и “Виница”, има 106 714 жители, което го прави също доста по-голям, отколкото 21 областни града. Пловдивският “Тракия” има 55 415 жители, които надвишават тези в 7 областни града, като Търговище, Видин, Кюстендил, Монтана, Разград и др.

Едно от несъвършенствата на сегашното административно-териториално деление на страната е, че тези огромни мегаполиси са на практика райони и се управляват от районни кметове, които, макар че вече се избират, разчитат на една малка администрация.

В същото време в Кюстендилска област има общо 69 кметства и 6 общини, всяко кметство има наместник, а всяка община - кмет и общински съвет. Кюстендил, където е и седалището на местния областен управител, има 52 460 жители.

Смолян, който е областен град, има още по-малко население - 35 829 души. Това е 6 пъти повече от най-голямото село в България - софийското Лозен. Но в него има само кмет с двама помощници, назначавани от районния кмет на Панчарево, докато Смолян е община с избираем кмет и общински съвет, а е и център на област, която си има областен управител.

Една от най-често сменящите се териториални единици в България са кметствата. Член 16, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство, който урежда кога може да се създаде кметство, казва, че за това е необходимо да има поне 350 души постоянно живеещи в едно или няколко близки населени места, за да образуват те кметство.

Тази цифра бе променяна 9 пъти за последните 20 г. Към края на 2019 г. е имало 3177 кметства. Само че не е много сигурно дали всички отговарят на условията, тъй като те се закриват или преобразуват бавно. За това е нужно решение на общинския съвет и местен референдум, после решението се утвърждава от областния управител и т.н.

Прави впечатление, че в момента областта с най-много кметства е Кърджали. Там има 370 - около три пъти повече от средното за страната. Вероятно това се дължи на обстоятелството, че в област Кърджали има най-много села - 463, също доста над средното за България.

У нас към края на 2019 г. е имало 5000 села, но само 25 от тях имат население над 3000 души. Повечето от тези големи села се намират в близост до големите градове. Такива са например софийските Лозен, Казичене, Гара Елин Пелин, пловдивските Цалапица, Розино, Труд и други.

Лозен например с неговите 6168 жители е по-голямо като население от редица градчета в България, като Кресна, Якоруда, Белица, Царево, Белоградчик и др. Свети Влас с 4097 постоянни жители е по-голямо населено място от редица градове, общински центрове в Бургаска област, като Ахтопол, Китен, Малко Търново, Обзор и др.

Населени места в България обаче се закриват сравнително рядко и по принцип винаги за целта те трябва да са останали напълно безлюдни.

За цялата 2019 г. например у нас са закрити само десет села. Това са монтанските Безденица, Белотинци, Винище, Горна Вереница, Долна Вереница, Долна Рикса, Крапчене, Липен, Славотин и Сумер. В същото време през 2019 г. е възникнало само едно ново населено място - Свети Константин, в състава на община Пещера. Това е всъщност стар курорт с около 1000 къщи за гости и санаториуми за лечение на туберкулоза.

В България все още има общини с под 1000 души. Двете най-малки са Трекляно в Кюстендилско и Бойница във Видинско, които са с малко над 800 души постоянно население. Общините в страната са 265, като в 50% от тях населението е под 10 хиляди души и общо представлява едва 10,8% от населението на България.

В същото време има само 9 общини, които са с над 100 хиляди души. Това са Столична община, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен и Пазарджик, където общо живеят 41,5% от населението на България.

Ако се вземат предвид само общините, които имат над 85 хиляди човека население, те са едва 12. Освен деветте в това число влизат Перник, Шумен и Велико Търново.

Населените места в България към края на 2019 г. са били общо 5257 на брой, като градовете са 257, а селата - 5000. В броя на селата обаче са включени Рилският и Клисурският манастир, които по статут са населени места, макар че местната власт се представлява от кметски наместници.

Подготви Михаил АХЧИЕВ