Спасението е в собствен ток и газ, но са нужни политици с гръбнак, а не - йесмени
България има необходимото - хора, ресурс, капацитет - да организира бъдещето си по начин, който да ни направи дългосрочно независими
Кризата, казват, била възможност. Честно казано, мисля, че всички предпочитаме стабилност, спокойствие и сигурност пред криза през седмица. Но животът не ни пита - никой не ни пита за пандемията, която блокира живота на всички ни за две години, никой не ни пита за руската агресия в Украйна, никой не ни пита и за цените на ток и парно, които са през тавана.
Това пише директорът на Института за модерна политика Петър Кичашки в свой коментар, публикуван в Труд.
Но колкото и лоша да е ситуацията, не по наша вина, ние трябва да намерим как да излезем от нея. Иначе ще си седим в дупката и ще си се вайкаме до Второто пришествие и какво от това? Какво ще постигнем? Ще продължим да сме бедни, но и ще сме екстра недоволни, че животът ни е поднесъл горчива чаша, която не спираме да пием, а дъното й не се вижда.
Истината е, че в момента фактически се носим на вълните на изключително бурно море. Инфлация, политическа криза, властова некомпетентност, енергоносителите са безумно скъпи, веригите на доставки са нарушени от путиновата агресия и пр., и пр. Проблеми да искаш. Това е така. Но ако решим все пак да се възползваме от кризата, имаме как да излезем по-силни от нея, отколкото сме влезли. Имаме потенциала в момента да направим няколко бързи и умни хода, които да гарантират свободата и просперитета на България. Именно във времена на криза се вижда кой народ заслужава да просперира и кой не. Все ми се иска ние да сме от проспериращите.
От моята камбанария в момента имаме един изход, който ще ни извади от кашата, в която други са ни набутали. Най-големият ни проблем в момента са безумните цени на газа и високите цени на тока. И двете можем да ги решим. Изисква се единствено далновидност, решителност и смелост. Не знам дали ги има тези качества в хората на политическия терен, но това е отделна тема, която ще решаваме на избори. По отношение на тока трябва спешно да поискаме забрана за износ на ток за ЕС. Разбирам ги брюкселските приказки за единен пазар, но в случая за никакъв пазар, какво остава за свободен такъв, не може да става дума.
В момента ситуацията с тока е простичка - България произвежда много ток (добре, че имаме АЕЦ и ТЕЦ!). Европа не произвежда достатъчно ток, защото Европа се поддаде на зеленикаквите глупости и си затвори атомните централи, за да ползва ток от слънцето и вятъра. И понеже слънцето и вятъра, бидейки слънце и вятър, са непостоянни и нестабилни източници на енергия, днес цената на тока из цяла Европа е ужасяващо висока. Толкова висока, че индустрията вече не смогва.
Един от най-големите работодатели в Европа и мотор на европейската икономика - металургията - вече издиша. АрселорМитал, една от най-големите металургични компании в света, вече затвори, преструктурира или изкара в „планов ремонт“ седем свои завода в Европа. Други десетина големи завода също спират работа - едни за месец, два, други за неопределено време. Основните причини са цените на тока и газа. Въпрос на време е и българската металургия да се изправи пред трудни избори. Това не бива да позволяваме да се случва.
Решението е просто фактически, но изисква политици с гръбнак, а не йесмени. Трябва да се отстоява пред Европа, че не може ние, които все още произвеждаме ток по правилния начин, да плащаме сметката на нашите съседки, които побързаха да се зеленясат и сега не им стига енергията. Не става все ние да плащаме сметката, а не е и необходимо. Спираме износа на ток, което ще позволи на бизнеса и потребителите да поемат глътка въздух в тежките зимни месеци, които предстоят. България има повече от достатъчно ток, нека го снабдява на собствените си граждани и фирми. Не виждам нищо неморално, неетично или неправилно в поставянето на България и нейните интереси на първо място. Поне веднъж за разнообразие, ако може.
Вторият проблем - този с газа - също може да се реши бързо и ефективно, като тук даже нямаме нужда от нечие одобрение, какъвто е въпросът с тока и необходимостта от издействане на изключение от Брюксел за (поне временно) излизане от единния пазар. България разполага с достатъчно шистов газ. С използване на последните технологии за добив на шистов газ няма нито да увредим природата, нито да попречим на бъдещето си като общност. Напротив. Цяла Америка ползва шистов газ и петрол, няма екологичен проблем с това.
При все че, съгласете се, Америка е доста по-екологосъобразна от нас. С технологията проблем няма. Има проблем с пропагандата. Руската пропаганда не иска България да е независима от „Газпром“, американската пропаганда, водена от днешната ляво-либерална администрация в Белия дом, не иска България да е независима от американския втечнен газ.
Втечнен газ, който прочее се добива основно от шист. Шистовият газ е много лош, ако си го извличаме ние, а е много добър, ако ни го продава друг. Абсурдна ситуация. „Газпром“ са ясни - абсолютно непрогнозируем и очевидно политически мотивиран играч на пазара, който ще ти продава гориво, ако слушкаш. Хайде, няма нужда, мерси.
България е свободна държава, а не руска, американска или пакистанска колония. Уважение всекиму, вересия никому.
Още повече, че по отношение на шистовия газ технологията е такава, че буквално за броени месеци може да се започне извличане. И може да го прави българската държава - „Булгаргаз“ е голямо предприятие, далеч съм от мисълта, че в него няма достатъчен брой капацитети, които да могат да организират процеса. Купува се оборудване, наемат се специалисти и се почва работа. Ако се вземем в ръце можем в началото на следващата година да започнем да пълним „Чирен“ със собствен газ.
Шистовият газ може да започне да се извлича за няколко месеца, такава е технологията. В момента газ няма, а колкото има, е брутално скъп. Предприятията, които зависят от газ, капят като круши. Оттук почва безработица, понижени доходи в бюджета и не особено бавна, но за сметка на това особено мъчителна икономическа смърт. Всичко това може да спре за броени месеци. България може да организира този процес и да гарантира спокойствие и просперитет на хората си. А когато кризата отмине и задоволим нуждите си, тогава защо да не продаваме и да си подобряваме държавата?
Собственият ток - чрез спиране на износа, а защо не и чрез стартиране на нови конвенционални мощности - и собствения газ, а защо не и петрол, са рецепта за свобода. Когато сме независими, тогава сме силни. Никой не може да извива ръцете ни и да ни изнудва, няма да има нужда да се гънем пред никого на международната арена.
България има необходимото - хора, ресурс, капацитет - да организира бъдещето си по начин, който да ни направи дългосрочно независими. Кризата в случая създава възможност да се възползваме от даденото ни. Спрете да слушате източните или западните пропагандатори. Водещият лакмус тест за една политика трябва да бъде дали тя подобрява живота на хората и бизнеса в една държава. И двата въпроса - повече конвенционален ток и добив на собствен газ - са политики от това естество. С тях няма да станем по-зависими и бедни, а само по-независими и богати.
Тогава какво чакаме?
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук