Спешно подготвят бомбоубежище №1 за елита от властта в центъра на София

Най-голямото бомбоубежище у нас се намира в София под взривения мавзолей. Това показа проверка, провокирана от руската агресия в Украйна.

По същата причина и управляващите подготвят спешна проверка на скривалищата, която трябва да покаже колко са обектите, къде се намират и какво е тяхното състояние, уточнява „Телеграф“.

По закон за тях отговаря пожарната, но от години няма бюджет за поддръжка на всички бомбоубежища.

Експерти заявиха, че близо 1/3 от обектите не могат да се използват, тъй като са занемарени от минимум 25 години и са се превърнали или в наводнени тресавища, или в свърталища на наркомани.

Бомбоубежищата в столицата, годни дори за частична евакуация, са около 10 и се намират в центъра, обясниха експерти. Освен скривалището под мавзолея има и тунел, който тръгва от НДК и стига сградата на Министерския съвет. Преди десетина години той е бил запушен, но към момента е разчистен. Другите годни за нещо скривалища се намират под сградите на МВР, Министерството на финансите, на правосъдието, на здравеопазването, на икономиката и др.

„За последно проверка на тунелите беше правена през 2018 г. Тя показа, че нещата са зле, но така или иначе няма бюджет за поддръжка“, обясниха от МВР. Около стари блокове, строени преди 1980 година, имало изградени защитни стаи, но състоянието им в момента е, меко казано, плачевно. Голям процент от тях дори са затрупани.

„Не сме категорични, но в подземията на София, останали годни за нещо, могат да се укрият не повече от 50 000 души. Това категорично не отговаря на стандарта“, допълниха експертите от МВР.

Абсолютен нонсенс показа проверката ни в Русе. Оказа се, че бомбоубежището на територията на бившия Комбинат за тежко машиностроене е било превърнато в наркооранжерия от 47-годишен мъж с девет присъди. Рецидивистът, който е родом от Тополовград, беше задържан преди около половин година при акция на полицията.

Наркооранжерията е функционирала от март до юни 2021 г. Помещението, създадено за бомбоубежище, е било специално оборудвано с техника и вентилация. При акцията бяха иззети 620 стръка марихуана. За престъпното си деяние мъжът получи десета присъда – четири години затвор при първоначален строг режим.

Скривалищата в Пловдив са предимно в тепетата. В годините на промени някои от тях бяха обърнати на ресторанти и сладкарници, които са доста атрактивни заради бомбоинтериора си. Бомбоубежище бе открито преди 2-3 години и в парка зад хотел "Санкт Петербург", когато от инициативен комитет подеха серия от протести срещу застрояването на парка.

В Стара Загора картината също е трагична. Поне 20 бомбоубежища, предназначени за цивилното население, са били изградени от средата до към края на миналия ХХ. Бивши служители от системата на МВР, които в различни периоди са отговаряли за поддръжката на този тип съоръжения, споделят, че такива скривалища е имало и има в дълбоките мазета на няколко кооперации в същинския център на града, в подземията на общинската администрация, сегашната съдебна палата и бившата сграда на БТК.

Достъпът до тях бил силно ограничен, веднъж на 6 месеца служители извършват проверка за техническото им състояние. Според запознати в чисто конструктивно отношение убежищата са изключително стабилни, но като оборудване с техника (въздуховоди, помпи, елзахранване и т.н.) са отдавна остарели и амортизирани, тъй като за поддръжката им се отделяли минимални средства.

През годините скривалището под БТК било използвано и за дискотека. На територията на парк „Митрополит Методи Кусев“ също има бомбоубежища и подземни комуникационни центрове за нуждите на Втора тунджанска механизирана бригада, но достъпът до тях за цивилни е забранен. Част от съоръженията са били строени през периода 1939-1944-та, припомнят специалистите, за някои няма запазени проектни книжа, на други подходите са отдавна затапени и забравени.

Те припомнят колко изненадани са били всички, когато през 2015 година при направата на изкоп за основи на нова кооперация на улица „Сава Силов“ беше разкрит близо 60 метра дълъг стоманобетонов тунел с размери 2,3х 3 м, водещ към мазето на кооперация на централната „Цар Симеон Велики“. Тунелът липсвал от картите на пазещата се в институциите документация, не било изключено и на други места в Града на липите да се криели подобни изненади.

В Хасково бомбоубежища са превърнати в стрелбище и склад
Бомбоубежища в Хасково има, за тях се носят дори градски легенди. Още през 30-те години на миналия век хълмът под сегашния парк „Ямача“ е прокопан с бетонирани тунели от германски инженерни войски. Построени са вентилационни шахти, които са в добро видимо състояние. По времето на Студената война тунелите са разширени и са обособени и зони за противоядрена защита.

През 90-те години на миналия век около две трети от тогавашното градско население на Хасково, което е около 80 000 души, е можело да бъде надеждно защитено, твърдят отдавна пенсионирани военни и служители на „Гражданска защита“. Във всички големи жилищни сгради, строени между 1956 и 1990-а година, по план има и бомбоубежища. С годините обаче те са превърнати в барове и складове. До някои има допълнително прокопани външни стълбища и работят като магазини и офиси.

Двете големи градски скривалища под парк „Ямача“ имат по два входа, които се намират на улиците „Арда“, Лозенград“, „Есперанто“ и „Алеко Константинов“. Едното скривалище е склад, а другото до преди десетина година работеше като стрелбище. Към днешна дата тези скривалища не са оборудвани с нищо освен заключени външни врати и голи стени. Няма противогази, няма средства за индивидуална защита, няма запаси от храна и вода.

Укритие стана дискотека в Търново, в тези под блоковете държат бидони с кисело зеле
Старите бомбоубежища във Велико Търново са непригодни и неизползваеми в случай на нужда, показа проверка. Едното от тях се намира в центъра на града, а входът му е на метри от общината. През 90-те години то беше преградено и предната част беше превърната в дискотека. Според запознати с инфраструктурата му днес то е порутено и в него е изключително опасно да се влиза дори и само с проучвателна цел.

Преди 2-3 години в Търново се разпространи новината, че на мястото на входа на бомбоубежището се строи 11-етажна сграда. Това така и не се случи, но определено, ако се наложи, централното бомбоубежище няма да може да прибере на сигурно работещите в региона държавни и общински служители. Другите две бомбоубежища са в района на Паметника на Асеневци и в края на старата столица в посока към село Самоводене. В първото от тях преди няколко години успяха да проникнат местни журналисти.

Впечатленията им тогава бяха, че вътре спокойно може да се снима филм на ужасите. Не по-добре са и кварталните бомбоубежища, повечето от които са разположени в мазетата на старите жилищни сгради. Живеещи в такива блокове споделят, че още през 90-те години тези бомбоубежища са били тихомълком преградени и разпределени между живеещите в сградите и сега в тях се съхраняват бидони с кисело зеле, консерви с кисели краставички и туби с домашна ракия.