Спомени от едно време: Къде е била изчезналата улица "Търговска" в София СНИМКИ

Градовете приличат на хората – те растат, стареят и често губят някогашната си красота. Въпреки мотото си „Расте, но не старее“, София не е изключение, пишат от Бг Войс. 

В бурните десетилетия след Освобождението, а също така и покрай Първата и Втората световна война, българската столица се променя значително – тя се сдобива с подчертано европейски дух, който започва да губи постепенно след 1945-а, а дори още повече след 1989 г.

Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я?

Всеки знае „Витошка“ – най-популярната търговска улица в столицата. Знаете ли обаче, че търговският кипеж на града до Втората световна война е бил на друга една софийска улица? Въпреки неособено оригиналното си име – „Търговска“, тя е била мястото, където е врял и кипял животът на София.

Улица „Търговска“ е изчезнала улица. Тя се е намирала на мястото, където днес е издигнато Ларгото. А за по-голяма точност – била е на мястото на сградата на бившия Партиен дом. На нея буквално е можело да бъде открито всичко – от дамски накити, чорапи и сватбени рокли, през военни униформи и мъжки костюми, та до детски играчки, швейцарски часовници и лекарства.

Ароматът на турско кафе се е носил още от ранни зори, когато търговците отваряли магазините и дюкянчетата си, струпани по улицата. За разходката си там жените са обличали най-модерните си европейски дрехи, а мъжете са носили дори и бастунчета.

Така до началото на Втората световна война ул. „Търговска“ е била най-цветущата част на града – средище на целия градски живот. Смята се, че тя е била и сред двете най-важни търговски артерии още от създаването на града – както по време на робството, така и през Възраждането.

Разрушена е напълно по време на бомбардировките през Втората световна война и така и не е възстановена. И до днес обаче в най-старите софийски домове могат да бъдат открити картички, които пазят спомена за изчезналата от сърцето на града улица.

До началото на 19 век софиянци познават само „конския трамвай“ – омнибус, теглен от коне, който превозвал от църквата „Св. Неделя“ до гарата, Горна баня и Княжево. Новият век обаче София посреща с изградена трамвайна мрежа. Така на 14 януари 1901 г. тръгва първият трамвай и столицата ни става една от малкото европейски държави, които използват електрически градски транспорт.
 

Трамваят изплашил софиянци със скоростта си – 20 км/ч. В първите трамвайни вагони е имало салони за първа и втора класа, като билетът за първа класа струвал 15 стотинки, а за втора – 10. Първите возещи били възхитени от трамвая – от „бързината му и светлите искри под колелата и на жицата отгоре“.

Пред медиите те посочват, че той върви бързо, без друсане и се осветява електрически и „има изящна мебелировка“. Въпреки че има обособени спирки, по желание на пътниците трамваят можел да спре и на други места.

След първоначалната еуфория обаче цената на първокласните вагони се оказала твърде висока за софиянци и те стояли празни, заради което бързо били премахнати. Но билетът не бил единствената причина гражданите да не се возят в новото технологично чудо. Те се плашили и от скоростта – 20 километра в час. Затова на трамвая му трябвало доста време, за да надделее над конските омнибуси, файтоните и каруците.

Иван Вазов например се престрашава да се качи на трамвая цял месец след пускането му. Той го описва в цели три разказа, които обаче не са особено ласкави. Той пише: „Какво ахкане и негодувание у всички софиянци, когато гледаха запречкването със стълбове на софийските мегдани и улици за нуждите на електрическото осветление и на електрическия трамвай и замрежването въздуха с тая паяжина от медни жици“.

Сн. Stara Sofia.com

Въпреки всичко трамваят променил манталитета на над 50 000 софиянци, които започнали ежедневно да го използват. Чиновниците дори били задължени да ходят на работа с костюми, тъй като в трамваите било чисто и външният им вид се запазвал.

Първите изцяло български трамваи носят патриотичното название „Република“ и се появяват през 1956 г., а след тях идват и не по-малко „родолюбивите“ „Комсомолец“ (1956 г.) и „Космонавт (1961 г.).

Последните два обаче са взели много висока цена с над 40 жертви заради практическата липса на спирачки. На базата на тази грешка се разработват и следващите трамваи – „София“ (1965 г.), които установяват продължително господство по софийски релси.