Спомени от соца: Тодор Живков опазил Нейчо Попов от рускините

Днес може би да изглежда странно, дори невъзможно, но в началото на седемдесетте години на миналия век огромна опашка се проточваше пред касата на Сатиричния театър на всяко първо число на месеца. Тогава започваха да се продават билетите за спектаклите, които ще се играят през следващите тридесет дни. Търпеливо наредени, последните чакащи стигаха чак до площад „Славейков“. А билетите свършваха за часове.

Две от иначе многото добри постановки на театъра се отличаваха с огромния си успех: „Големанов“ от Ст. Л. Костов и „Ревизор“ от Гогол. Те бяха мобилизирали силите и таланта на почти всички актьори от трупата. Макар и различни, между тях има нещо общо - името на Нейчо Попов. На първата той бе режисьор, а във втората изпълняваше ролята на градоначалника. 

На 20 март се навършват 44 години, откакто големият актьор, режисьор и театрал напусна този свят. На Господ сигурно му е потрябвал много този талантлив клоун, за да си го прибере толкова млад - само на петдесет години. 

Нейчо Попов е роден в Бургас на 13 юли 1924 година. Завършва актьорско майсторство при професор Кръстьо Мирски. Той е един от създателите на Сатиричния театър.
Това са кратки изречения от неговата биография. В книгата „Клоун на Бога, изпратен на земята“ неговата доведена дъщеря Мария Грубешлиева - Муки е събрала най-съкровените спомени на приятелите и колегите на големия актьор. Фатална е срещата на майка й Стоянка Мутафова с Нейчо Попов. Той ще стане неин трети съпруг, а тя негова втора жена. Щастливите години, които са им отредени за преживеят заедно, обаче се оказват не толкова много. 


Стоянка Мутафова и Нейчо Попов

Виждат се за първи път в Народния театър. Стояна играе продавачка на риба, а той, още студент, младеж, който идва нещо да пазари. При втората си среща, вече в Сатирата, се налага да танцуват заедно. И така след два три танца: „Пламна някаква луда любов. Той женен, аз пред брак с друг човек"-разказва голямата актриса. Назрява скандал. Съветват ги да се разделят. Грози ги уволнение, но в крайна сметка и двамата поемат кръста си.

Нейчо Попов е момче от сой. Дядо му е собственик на параходна агенция, баща му търговец. Той учи в немска гимназия, владее перфектно още английски и френски, свири на пиано, пее. Заради чуждия произход на роднините му обаче не му дават бележка да следва. Става естраден певец, тръгва по турнета. По-късно влиза в театралната академия. Там е най-талантливият сред колегите си. Винаги фин, елегантен, в крайна сметка той е обявен сред приятелите си за българския Марчело Мастрояни.
В спомените си Стоянка Мутафова разказва как Тодор Живков взел мерки, за да не стане тя жертва на изневяра. Нейчо Нопов трябвало да ходи да учи режисура в Москва. И „за да не го лапне някоя рускиня, тъй да отиде направо в рая“, Първия го пратил в Германия. 

Граничещо с лудост е решението на Нейчо Попов да постави пиесата „Аз бях той“ от Георги Марков. В нея директно се визира Първия. Това създава напрежение. Афишите са напечатани. Нейчо Попов получава инфаркт. Връща се от болницата и продължава. Накрая е решено пиесата да се изиграе пред само един зрител - министъра на култура. Това обаче се разчува. Мераклии да я видят чупят прозорците и препълват залата. Успехът е грандиозен. Никола Анастасов, който играе една от главните роли, разказваше, че след цялата шумотевица видял пред театъра Георги Марков. Възторжен, той го поздравявал за успеха:

- Тази пиеса няма да се играе - отвърнал му авторът.

- Ама как. Видя ли какъв успех...

Марков не казал нищо повече. „Аз бях той“ е спряна веднага и никога не вижда бял свят, а още на другата сутрин писателят Георги Марков напуска България завинаги.


С Невена Коканова в "Мъже в командировка" 

На Нейчо Попов се дължи появата и израстването на един от най-големите български драматурзи: Станислав Стратиев. Талантлив фейлетонист в „Стършел“, бъдещият класик нямал никакво желание да пише пиеси, както настоявал театралът. Докато писателят бягал, той буквално го преследвал, настоявал, молил му се. В резултат на това се ражда „Римска баня“, пиеса, която се играе до днес. Интересна е историята около постановката й в Сатирата: Мнозина са били тези, които желаели провала й. Извинявайте, но това е тревожно скучно, отсякла една дама на Художествения съвет. Тогава Нейчо, който е режисьор, вкарва триста студенти без пари. Преди премиерата. 

Финалът е заглушен с гръм от ръкопляскания. Станаха на крака. Щяха да съборят театъра, спомня си Стоянка Мутафова.

Премиерата минава блестящо, но Тодор Живков не идва. Това е повод за нови атаки. Щом Първия не е дошъл, значи не я признава - такава е тогавашната логика. Нейчо е притеснен. Прекарал е два инфаркта. След една седмица Живков е сред публиката и всичко се оправя. 

За спасителя си Нейчо Попов разказва в книгата на Муки актьорът, който най-добре пресъздаде на екрана образа на Яворов - бившият депутат Явор Милушев. Той на два пъти е изключван от ВИТИЗ за това, че се снима във филми, и то много. Тогава това е забранено. Нещо повече ректорът му казал, че елементи като него нямат място в театъра. Като научава това, Попов, побеснява, крещи, ругае: Ще съсипят момчето, казва. В крайна сметка студентът е спасен, остава в академията и играе в още много пиеси, някои от които под режисурата на Нейчо Попов.

Заради своята възпитаничка от ВИТИЗ Димитрина Тенева Нейчо Попов заминава за Бургас, за да постави „Домът на Бернанда Алба“. Той обожава родния си град и дори смята да си почине. Репетициите вървят нормално. В една от вечерите актрисата кани своя учител на вечеря и да гледат някакъв мач. Масата е сложена и всички са в очакване на скъпия гост, когато колежка от театъра звъни: Нейчо почина. 

Големият актьор не успява да преживее третия инфаркт. След него идва краят. В продължение на три месеца след това Стоянка не е на този свят. Постепенно се съвзема, но никога повече дори и не помисля за друг мъж.