Спомени от соца: Всички ходеха за прясно и кисело мляко на това място в Пловдив

Арх. Олег Каразапрянов си спомня за онези романтични дни от пловдивската история, когато е имало специални магазини за определени стоки като млякото например. Ето какво разказва за единствената млекарница до Понеделник пазара пред ПОТВ, съобщава Plovdiv24.bg:

Спомените ми са от 1955-1956г. Млекарницата беше на края или в началото на Понеделник пазара, на едно малко площадче. Ако идваме от изток по ул. "Митрополит Панарет", е в началото, ако идваме от запад, е в края.

Двуетажната сграда, в която беше млекарницата, все още я има, но млекарницата я няма. Има го и площадчето в непосредствена близост до училището "Маразлията". Една част от него е настлана с павета от сиенит, а другата е калдъръм пак от сиенит.

От страна на училището все още си стоят тоалетните. От изток беше клуб на ОФ, на който му викаха "Дружинката на дядо Благоев". Сега там е кафене. Зад него беше къщата на адвокат Фесчиев. Там, където е калдъръмът, имаше един трафопост от старите, приличащ на кула. Премахнаха го.

Това беше единствената млекарница на Понеделник пазара. Всички от нея си купуваха прясно и кисело мляко.

Киселото мляко идваше в едни големи правоъгълни алуминиеви тави. Продаваше се на килограм. Всеки си носеше някакъв съд. Пластмасови съдове тогава още нямаше.

Аз отивах с една купа от йенско стъкло, доста тежеше. Продавачката слагаше съда на един бял кантар и с една плоска кръгла лъжица гребваше от млякото и слагаше в съда. Всеки искаше тя да загребе от горната част, там където беше каймакът на млякото, гъст и мазен. Киселото мляко не траеше дълго, до следващия ден ставаше толкова кисело, че не можеше да се яде.

По едно време започнаха да го носят в едни кофички като сегашните - по половин кило, но не от пластмаса, а от парафиниран картон. Кофичката отгоре беше затворена с кръгло хартиено капаче с езиче, за да може с него да издърпаш капачето. На капачето вече имаше дата за трайността на млякото. Някои хора ползваха кофичките за цветя вместо саксии.

Дълги години имаше млекари, които носеха прясното мляко по домовете. Разнасяха го в алуминиеви гюмове. По едно време казаха, че не бивало мляко да се държи в алуминиеви съдове.

Хората оставяха някакъв съд пред входната си врата, млекарят минаваше сутрин рано и пълнеше съда с прясно мляко. Сметките се уреждаха на седмица или месец. Измами нямаше.

Дойде време, когато прясното мляко започнаха да го продават в един стъклени високи шишета по литър затворени с картонено капаче. По-късно го опаковаха в найлонови торбички, които често се пукаха и то изтичаше. На торбите беше означено маслеността му и неговата трайност.

Сега прясното мляко го опаковат в опаковка по скъпа от млякото.

И киселото, и прясното мляко бяха на много ниски, достъпни за всеки цени. И най-важното - млеката бяха истински млека, а не направени от вносни сухи млека.

Много често към обед млеката привършваха и млекарницата затваряше

Един ден затвори завинаги...

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук