Спомени от соца: За дините в жигулата и водата в ушите

Някога почивките не бяха бленуван мираж нито дълго планувано събитие. Нямаше и такива лиготии като уикенд на плажа. Просто товарехме багажника на Жигулата, събирахме почти цялата покъщнина, няколко торбички за повръщане по пътя и потегляхме към вълните. А, който нямаше Жигула, с нощния до Бургас… И море поне 20-ина дена.

Някога нямаше купища ресторанти с кухни от цял свят. Мажехме филиите на плажа, пиехме лимонада и стискахме палци за вечеря в столовата да не сервират пак пълнени чушки.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201508/3(1692)(1).jpg" width="510" height="345" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> В морето трябваше да влизаме под час. Стане ли 10, чак тогава идваше отривистата команда &ndash; къпането разрешено. Голяма мъка беше да издържим до тогава, но кой смееше да се опълчи на бащиния авторитет!<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201508/5(286)(2).jpg" width="510" height="357" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> Хапехме си устните, за да скрием пред нашите посиняването, иначе &ndash; марш навън. Веднага се &bdquo;надушвахме&ldquo; с останалите деца от плажа и бандата се сформираше за по-малко от един следобед. Вечер, докато възрастните гледаха Шатовалон, ние се впускахме в безкрайни игри и бели, които продължаваха почти до полунощ, припомня&nbsp;socbg.com.<br /> <br /> Даа, такива бяха почивките на море от детството &ndash; дълги, мокри, бедни в материален план, но много богати в емоционален!<br /> &nbsp;