Справка: Кои са българските патриарси

След възстановяването на Българската патриаршия през 1953 година, трима български патриарси са оглавявали Православната църква

 

След възстановяването на Българската патриаршия през 1953 година, трима български патриарси са оглавявали Православната църква. Днес Светият синод избира четвъртия си ръководител.
 


Патриарх Кирил (1901-1971) е първият български патриарх след възстановяването на Българската патриаршия през 1953 година. Роден е на 8 ноември 1901 г. в Карлово с името Константин Марков. Замонашен е през 1924 г. в Рилския манастир с името Кирил. През 1925 г. завършва Софийската духовна семинария, а през 1930 г. - Богословския факултет на Софийския университет. Ръкоположен е за йеродякон през 1926 г. и за йеромонах през 1930 г.

От 1930 до 1944 г. е преподавател в Софийската духовна семинария. През 1940 г. е възведен в архимандритско достойнство. От 1944 до 1948 г. е протосингел на Софийската митрополия. На 30 юли 1948 г. е ръкоположен за епископ с титлата Левкийски.

От 1948 до 1953 г. е викарен епископ на Софийската митрополия. На 10 май 1953 г. Третият църковно-народен събор в София го избира за първи български патриарх след възстановяването на Патриаршията. Патриарх Кирил оглавява Българската православна църква до кончината си на 7 март 1971 г.
 

Патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско. Кръстен е с името Марин Найденов Минков. След кончината на патриарх Кирил на 7 март 1971 г., митрополит Максим е наместник-председател на Светия синод, а на 4 юли 1971 г. Патриаршеският събор го обявява за Български патриарх и Софийски митрополит. Патриарх Максим оглавява Светия синод и Православната църква в продължение на 41 години - до 6 ноември 2012 г., когато почива на 98-годишна възраст в София.

На опелото му в храм-паметника "Свети Александър Невски" присъстват четирима православни предстоятели: Вселенският патриарх Вартоломей I, Сръбският патриарх Ириней, Атинският архиепископ Йероним II и Албанският архиепископ Анастасий, както и представители на почти всички поместни църкви. Погребан е същия ден в църквата "Успение Богородично" в Троянския манастир.

Патриарх Неофит е третият български патриарх след възстановяването на Българската патриаршия през 1953 година, като оглавяваше Православната църква в продължение на повече от 10 години.

Неофит е постриган за монах на 3 август 1975 г. в Троянския манастир с името Неофит. През следващия месец става диригент на Софийския свещенически хор. На 25 март 1976 г. патриарх Максим го ръкополага за йеромонах, а на 21 ноември 1977 г. отново патриархът го въвежда в архимандритско достойнство в софийската катедрала „Света Неделя“. От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия.

Патриарх Неофит, който оглавяваше Българската православна църква от 2013 година, почина на 78-годишна възраст на 13 март 2024 година след продължително боледуване. През ноември 2023 година той беше настанен за лечение във Военномедицинска академия заради белодробно заболяване, но въпреки усилията на лекарите, състоянието му се влоши и той почина няколко месеца по-късно.