Съпруг се отрече от жена си във вестник "Струма"!

Ето какво разказа за семейната одисея Лъчезар Колчаков: &quot;Преди 17 години се оженихме по любов със съпругата ми Светлана. Като семейни завършихме висше образование. И двамата сме инженери. Преди няколко години Светлана започна бизнес с шивашки цех. Исках да й помагам, но ме държеше настрана от бизнеса, като казваше: Ти се грижи за децата и ме подпомагай да теглим кредити, аз ще се справя. Бях й поръчител, теглих и кредити на мое име, за да я подпомагам финансово и семейството ни да има финансова подплата.<br /> <br /> Не знаех, че отваряла и магазин за дрехи, кафета и книжарници. Когато я питах за какво харчи парите от кредитите, не получавах отговор. Знам само за 100 000 лева, които е теглила от банки. Има много дългове към финансови институции, но не знам колко са. Взимала е и пари назаем и от физически лица, но не знам от кой. Преди време спасих автобусен шофьор при катастрофа, при която щеше да загине. След няколко месеца Светлана отишла при него и му поискала 2000 лева назаем. Шофьорът нямал толкова пари, но дал последните си 1800 лева. Шофьорът на автобуса поиска по-късно парите от мен, а аз не знех за този заем. <br /> <br /> Преди време пак работеше с пловдивската фирма &quot;Биосет&quot;, която се занимава с продажба на подправки.<br /> Там също забъркала финансова каша и пловдивчани дойдоха и пред очите ми взеха микробуса &quot;Мерцедес&quot;, за да може да си върнат част от завлечените от нея пари. Наскоро научих, че ползвала копие на старата ми лична карта, с която преподписала кредит в банка ОББ в Кюстендил. Заради кредит от друга банка продадох родната си къща в квартал &quot;Таушаница&quot; в Дупница. В момента се продава и къщата ми в село Червен брег, която купихме заедно. Тя дори не ми дава да ходя там, въпреки че има все още мои вещи. От година ме напусна и живее с дупничанина Иван Лазов.<br /> <br /> Оттогава трудно виждам децата си - Румен, на 17 години, и Милена, на 15. Днес по-малкото ми дете е болно, но не можах да отида да го видя, а и нямам пари, за да му купя нещо. Съпругата ми ме доведе до просешка тояга. Живея под наем в Бобов дол, ежемесечно изплащам по 600 лева кредитите, които теглихме заедно, и от заплатата ми остават само 150 лева, за да преживявам. Не можах дори да си купя дърва и въглища за огрев. Наскоро я издирваха от полицията, срещу нея има подадена жалба от дупничанин, от когото е взела пари назаем и не се сеща да ги върне. Никой не знае на какъв адрес живее в Дупница.<br /> <br /> Не искам повече да ме търсят граждани и институции за парите, които тя взима назаем. Сама да отговаря за тях, не живеем като семейство. Не съм подал молба за развод. Светлана не ми иска нито стотинка за издръжка на децата, но дори и да иска, аз нямам никаква възможност. Когато се запознах с нея, беше бригадирка в шивашки цех, сега го раздава бизнес дама, но няма пукната стотинка. Затова се обърнах към вестник &quot;Струма&quot;, тъй като напоследък се пише, че аз и съпругата ми, с която не живеем, дължим на банки различни суми пари. Тя каквото дължи, да си отговаря&quot;.<br />