Сребърният фонд е мъртъв... Правителствата гледат на него като на куче касичка

“Сребърният фонд е мъртъв. Трите милиарда лева в него са вече част от Фискалния резерв, приходи в него отдавна не постъпват, а активното му управление вече е забравено като идея.” Това каза специално за banker.bg Лидия Шулева, смятана за човека, създал фонда.

Над 3 млрд. лв. има в Държавния фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд), става ясно от отчетните данни на Министерството на финансите, публикувани на сайта на ведомството.

“Това е жалка сума, във фонда за десетината години на съществуването си трябваше да са натрупани поне 20 млрд. евро. Едва тогава би имало реален смисъл от тези пари”, е заключението на бившия вицепремиер и бивш социален министър, основател на консултантска къща “Бизнес интелект”.

По време на първото правителство на ГЕРБ бе създаден законов механизъм за отклоняване на постъпленията от приватизация и използването им за други цели - по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков държавни дружества бяха прехвърляни в Държавна консолидационна компания, която на практика ги продаваше и превеждаше постъпленията като дивидент за държавата.

Според експерти от БСК по този начин са отклонени около 500 млн. лева. 

Дянков намери и начин да заобиколи фонда и да отклони приходите от приватизацията, като създаде Държавна консолидационна компания, чрез която да се приватизират големи предприятия и съответно парите от тях да се акумулират в нея.

През май 2012-а например в Сребърния фонд трябваше да постъпят около 300 млн. лв. от приватизацията (през есента) на “Булгартабак холдинг”, както и тези от борсовата продажба на държавните дялове в “ЕВН България електроразпределение” и “ЕВН България електроснабдяване”.

Но това не стана. Опитите да се заобиколи попълването на фонда продължават и през тази година

В Закона за държавния бюджет за 2018 г. има текст, че очакваните 480 млн. лв. еднократен приход от концесията на “Летище София” няма да бъдат преведени в Сребърния фонд, както би трябвало да стане по изискването на закона. Сега обаче стана ясно, че 550 млн. евро е само “входната такса”, а концесионерите обещават между 22 и 32 млн. евро годишна вноска в продължение на 30 години.

Така че става дума за общо около 2 млрд. лева. Парите от тази планирана от години концесия ще отидат за погасяване на борчовете на фалиралото на практика дружество “Български държавни железници”.
Въпреки че по закон до 70% от средствата във фонда могат да се инвестират в акции на страни - членки от ЕС, до 30% - в акции на трети страни, и още до 30% - в облигации. 
Парите “спят” на годишни депозити в БНБ
В момента те са почти толкова, с колкото и Фондът е бил създаден, заяви Лидия Шулева.

Kaкво се случва със Сребърния фонд и защо парите, които трябва да гарантират устойчивостта на пенсионната ни система, не се увеличат?

Според Лидия Шулева, бивш министър на икономиката и един от създателите на Фонда, първоначалната идея за него не се е реализирала. Той продължава да съществува под една хипотетична форма, изрази мнения тя.

“Когато се създаваше Сребърният фонд, той наистина имаше за цел за порядъка от 10-15 години да събере пари, които действително биха могли да гарантират устойчивостта на пенсионната система. За съжаление, нищо подобно не се случи”, уточни концепцията за фонда Шулева.

По нейни думи, в момента парите са почти толкова, с колкото и Фондът е бил създаден, като има минимални допълнения, които са най-вече от текущи плащания по концесии.

“Парите в Сребърния фонд са в порядъка на над 2 млрд. Нашите предвиждания, когато го създадохме, бяха по това време той вече да бъде поне 10-15 млрд.”, обясни тя пред БНР.

По думите й, парите, които в момента са в Сребърния фонд, няма да стигнат дори за покриване на едногодишния дефицит в пенсионния фонд:

“Дефицитът там е около 50%, а плащанията са над 7 млрд. годишно. Тези пари няма да покрият дори дефицита за една година, камо ли да гарантират устойчивост на пенсионната система”.

Първата причина за това е, че парите от приватизация е трябвало да влязат във фонда, както и средствата от излишък в бюджета,което не се е случило, посочи Шулева. По думите й, втората причина е, че Фондът е станал част от фискалния резерв.

Държавният бюджет в момента има капацитет да покрива дефицита в пенсионния фонд, посочи още бившият икономически министър и добави, че докато държавните бюджети могат да покриват дефицитите в пенсионната система, те във всички случаи ще растат заради демографската криза, като кой знае каква необходимост от тези пари няма да има.



Правителството реши да продължи консервативния си подход по отношение на средствата в Сребърния фонд през следващите 2 години, като прие Дългосрочната инвестиционна политика на фонда и Средносрочната стратегия за инвестиране на средствата.

Двата документа са одобрени от Управителния съвет на Фонда, като ще продължат да се спазват “принципите за надеждност, ликвидност и прозрачност”.

Аргументите на правителството са, че настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което като най-добра алтернатива за инвестиране на средствата на Фонда се счита продължението отново да бъде под формата на депозит в Българската 
народна банка или други инструменти по сметки в нея.

Според кабинета одобреният консервативен подход ще гарантира минимизиране на негативните ефекти и проявите на волатилност на международните капиталови пазари.

Бизнесът от години настоява постъпленията в Сребърния фонд да “се подкрепят” с допълнителни източници, но към момента няма движение в тази посока.

Към края на септември 2019 г. във Фонда, който трябва да гарантира устойчивостта на цялата пенсионна система след 2021 г., има едва 3,12 млрд. лв.

За 5 години в Сребърния фонд са натрупани едва 670 млн. лв.,като след 2012 г. няма приходи от лихви по седмичните депозити в БНБ.

България не успя да възприеме чуждия опит. Един от най-големите и успешно управлявани фондове е този на Норвегия, който е създаден още през 1990 г. в отговор на няколко икономически трусове в страната през 70-те и 80-те години. В края на 2007 г., малко преди да се създаде нашият фонд, норвежкият е акумулирал повече от 390 милиарда долара. Средствата идват от реализирания фискален излишък на страната. 

Активите се инвестират в чуждестранни акции, в облигации и в парични инструменти и деривативи. Собственик на фонда е Министерството на финансите на Норвегия, което определя стратегическата инвестиционна политика, риска и изискуемата възвръщаемост. 

Управлението на фонда е делегирано на централната банка на Норвегия (чрез специализирано звено, отделено от другите дейности на банката) и външни консултанти и портфолио мениджъри. 

Реалната доходност на управляваните средства е над 4% на годишна база (след като е приспадната инфлацията). Реалната доходност с натрупване за периода е над 70%.

Ръководството на Сребърния фонд се осъществява от Управителен съвет, който се състои от председател и осем членове, като министърът на финансите и министърът на труда и социалната политика са съответно председател и заместник-председател по право, заместник-министри,  представител на работниците и служителите, представител от национално представителните организации на работодателите.

Подготви Михаил Ахчиев