ССБ в акция „Роди се звезда“

 

От седмица и половина насам родната аудитория е свидетел на акция по лансиране, излъскване и дори опити за „канонизиране“ на окръжна съдийка, получавала заплахи от разстрелян „консултант“, разследван за измами и опити за сплашване, както и за търговия с влияние. Упражнението се прави с ясна цел – ССБ да закичи на ревера си въпросната магистратка, която впрочем е член на ръководството му.

 

А целта е дългосрочна – да я превърне в емблема на маскираните си зад мантрите за реформа битки за овладяване на Темида и да прокара пътя й към един от най-висшите постове в съдебната система, след като мандатът на предния техен кадър на такава позиция приключи преди две години. 

 

За тези, които все още не са се досетили коя точно е новопоявилата се звезда, ще поясним – магистратът от Окръжен съд Плевен Владислава Цариградска, чието име изгря на публичния небосклон след показния разстрел на Мартин Божанов по прякор Нотариуса в последните часове на януари. В дните след убийството му започнаха да валят разкрития от всякакво естество.

 

От данните, че името му фигурира в 25 преписки и досъдебни производства, в част от които - в качеството на разследван. През обиски в частен клуб, който е въртял и до който достъп са имали само хора с членски карти. Част от тях - магистрати.

 

Мине се през абсурдното разкритие, че втората жена на същия този разследван за измами и сплашване човек е служител на ГДБОП. И се стигне до още по-скандалния факт, че е заплашвал прокурори и съдии. Скандален и недопустим, защото сплашване на магистрати е абсолютно недопустимо и всякакви опити за такова трябва да бъдат преследвани с цялата сила на закона. 

 

Това е безспорен факт, както обаче е безспорен и друг – че също толкова недопустимо е магистрати да яхват подобни криминални криминални прояви, за да правят имиджови акции при това с политически привкус. А именно такива размери придобива акцията в превръщането на съдия Цариградска в своеобразна съвременна Жана д’Арк, бореща се за реформиране на Темида и обрисувана в редица материали, в това число и в българската секция на една международна медия с думите: „хората, без които нищо в България няма да помръдне напред“ и „може да се предположи, че ако Владислава Цариградска или някой магистрат като нея стане главен прокурор на републиката, то България вече би имала шанс да стане съвсем друга държава“.

 

Съмнително безвкусна акция предвид тежките семейни обвързаности с кримиконтингента на самата съдийка. 

 

Преди това е важно да бъдат изброени фактите, а те са следните: 

Първо - през 2019 г., докато е магистрат в Районен съд-Луковит, съдийката получава опосредствано заплахи през свои роднини и познати от Мартин Божанов-Нотариуса с искане да си даде отвод от имотно дело, по която страна е той и бъдещата му втора съпруга, а ответник-първата му жена. Оказва се, че тя не е единственият магистрат, подал сигнал за заплахи и натиск от страна на Нотариуса.

 

Такъв е подаден и от съдията от Софийския апелативен съд Цветко Лазаров, като двамата с Цариградска са изслушани от Висшия съдебен съвет по сигналите през 2020 г. На продължилото няколко часа заседание тогава те разказват обстоятелствата около заплахите, но от водения протокол става ясно, че към онзи момент свидетелствата на съдийката са лишени от всякакви политически внушения.

 

Към днешна дата, от данните на прокуратурата е ясно, че освен тези съдии са били заплашвани и прокурори, но докато всички те ограничават изявите си само до показания пред разследващите органи, единствено Цариградска се изживява като тв звезда, което е безспорно нейно право, но неминуемо повдига въпроса защо гони подобна слава.

 

Второ – политическите внушения, правени от нея се появяват чак сега, след убийството на Мартин Божанов, когато съдия Цариградска, в няколко поредни имиджови интервюта обяви, че през нейна роднина е било предадено послание, че Нотариуса имал високопоставени приятелства. Самата роднина е племенницата й, която обаче при разпитите в прокуратурата се оказва, че категорично не си спомня да е препредавала подобна реплика. 

 

Трето – в родата на съдия Цариградска Мартин Божанов очевидно е познат със свойското умалително име „Марти“, както става ясно от интервютата й. Факт, който повдига редица въпроси относно естеството на взаимоотношенията между заплашвалия и заплашваната и семейството й. 

 

Четвърто – преповтаряните от нея тези, че „съдебната система не иска да казва, че царят е гол“, нуждае се от реформиране, а самата реформа трябва да бъде направена чрез „подбор на най-качествените съдии и най-качествените и почтени прокурори и следователи, които да дадат облика на тази система, защото само може да гарантира истинско независимо правосъдие“ безспорно са истина. Но звучат меко казано фалшиво от устата на магистрат с тежки семейни обвързаности с хора от кримиконтингента.

 

За каквито свидетелстват поредица разкрития от последните години, според които съпругът й Марио Бировски, известен в Плевен с псевдонима Марио Бокса, е сред подсъдимите по едно от първите дела за рекет у нас. Деверът й – Ивайло Бировски, е сред най-приближените на плевенския подземен бос Камен Балбузанов-Куката.

 

Баща й – Александър Цариградски, познат и като агент „Станчо“ на Трето управление на ДС е участвал в имотни схеми, а самата тя бе сред инициаторите на подписката на Съюза на съдиите в България, с която се оправдаваше предсрочното пускане от затвора на осъдения за убийство Джок Полфрийман.  

 

Тези данни сами по себе си повдигат множество въпроси доколко самата съдия Цариградска притежава качествата и интегритета, които трябва да има всеки магистрат, както посочва тя в интервютата си. За изкарването й в борец за реформа на Темида да не говорим. 

 

А че Темида има нужда от реформа е безспорен факт. Разкритията, последвали убийството на Божанов, са поредните за задкулисни обвързаности и договорки, правени в тайни клубове и на секретни сбирки, движещи съдебната система.

 

Такива има от години и е крайно време да доведат до ефективни действия и мерки, с които да бъде сложен край на „договорките на маса“, натиска – политически и чрез физически заплахи върху разследващи и съдебни органи, сигналите за приятелски и семейни обвързаности на разследвани за измами със служители на ГДБОП или други служби, но също и на практиката за морални стожери да се изкарват хора със съмнителен бекграунд и още по-съмнителни семейни криминални обременености.