Старите градски песни не остаряват

Песента за всеки човек е божествен и прекрасен дар. С нея той се ражда, живее, труди се, влюбва се, разлюбва и накрая напуска земния свят. Героите у нас и по света умират с песен на уста. В различните времена песните са различни, но една е истината - Който пее, зло не мисли. 

В началото на миналия век на музикалния хоризонт у нас изгрява един нов и непознат жанр - създава се градската песен. Нарича се така, защото възниква и се разпространява в града. В някои случаи тя взима по нещо от народната песен, понякога присвоява мелодични мотиви от класиката или изцяло има свой ритъм и мелодия. За градските песни, шансони, канцони, балади граници няма.

Те се превеждат на различни езици, придружени са с танци и се разпространяват навсякъде по света. Певците са с бомбе, цилиндър, бастунче, папийонка, а дамите носят шапка с воалетка, красива дълга рокля, ръкавици и чадърче. И, естествено, не само с визията си, но и с прекрасните си изпълнения всички те завладяват сърцата на градската публика. 

В началото на XX век основен разпространител на шлагерите е грамофонът - “бащата на всичко пеещо и свирещо”. Предприемчиви търговци го пренасят от Европа и в България. В началото се слушат песни на чужд език, а първите преводи са направени от Елисавета Багряна. Едва ли днес можем да си представим вълнението на предците ни, когато са пускали грамофона и от голямата тръба са слушали песните на Аспарух Лешников - Ари. Хем го няма, хем е при тях.

В периода между 1930-40 г. в културното ни пространство се появяват не само добри оркестри за градски песни, но знайни и незнайни композитори създават оригинални творби. Някои от тях се превръщат в любими мелодии на няколко поколения, знаят се и се пеят и до днес. Наричат се стари градски песни. Несъмнено в тях се усеща подражателството на европейския шлагер, надделява неговата мелодия и хармония. 

Тангото, валсът, фокстротът са най-често използваните танцови ритми

В тях се пренася сполучливо и южноамериканската музика с нейните самби и мамби. Основна тема в текстовете са любовните радости и разочарования. Някои са дело на талантливи български автори, но понякога са елементарни, сантиментални и сърцераздирателни. Неоспорим и блестящ композитор по това време е Йосиф Цанков, а в Радио София са запазени записите на обичаните и до днес певци Аспарух Лешников - Ари, Георги Шаранков, Екатерина Ванкова.

В началото на XXI век се забелязва бум на старите градски песни у нас

По това време се ражда и фестивалът “Златен кестен” в Петрич. Безразборно навлязлата чужда музика не се възприема от старото и средното поколение. Създалият се вакуум се запълва от позабравените стари шлагери. Редица читалища приютяват новосформиралите се певчески групи. С гордост отбелязвам, че една от тях, “Екатерина Ванкова”, е в моя роден град Лом.

Популярността на старата градска песен продължава да се разраства. В редица градове на страната се организират конкурси за изява на певчески групи и индивидуални изпълнители. А певци като Георги Рафаилов, Георги Шаранков, Мария Михайлова, Маргарет Николова, Николина Христева, сестри Аджови, Мария Петрова, Бони Милчева пишат историята на градската шлагерна песен и оставят златна диря в този песенен жанр. 

В момента музикалният пазар у нас е наситен с каква ли не музика. Място в него, естествено, намира и неостаряващата стара градска песен. Каквито и жанрове обаче да излизат на мода, когато хората се съберат на маса, за да се веселят, празникът им няма да се получи, ако не изпеят “Целувката на Ана”, “Заспали чувства” и други незабравими шлагери, предавани през годините от поколение на поколение. 

Георги ПЕТРОВ, Лом