Изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) представи тревожни данни за отрицателната демографска тенденция у нас. Анализът проследява връзките между демографските процеси у нас, пазара на труда и образованието. Той излиза само дни, след като и Световната банка предвеща мрачни тенденции за нацията ни и посочи, че през 2050 година един на всеки трима българи ще е над 65 години, съобщава „Стандарт“.
По данни на ИПИ обаче и сега у нас хората над 65 са повече от подрастващите - нещо, което се случва за първи път в световната история.<br /> <br /> Ако през 1900 г. година хората над 65 години у нас са били под 10%, то през 2011 те достигат около 20% от населението, сочи графика в доклада. Децата под 14 години, които в зората на XX век са били около 40% от българите, сега са намалели двойно. През 2001 година старци и деца са били приблизително еднакво количество, след което броят на хората над 65 е започнал да изпреварва този на подрастващите.<br /> <br /> През миналата година на всеки 100 души, които излизат в пенсия, е имало едва 64 новодошли в икономиката. Сред емигрантите ни между 20 и 39 г. жените са с 10 на сто повече, така че очевидно ще намалява и броят на българките, които ще раждат деца. ИПИ посочва няколко прогнози за населението в зависимост от това каква ще бъде плодовитостта на нацията в следващите години. При запазване на сегашната от 2015 до 2030 г. ще се стопим с близо милион.<br /> <br /> Анализът на ИПИ посочва, че се очаква повечето от българите да свият разходите си, за да подсигурят със спестявания годините си след пенсия. Това ни вкарва в омагьосан кръг, защото ще падне потреблението, както и икономическата активност. Може да се окажем пред парадоксалната алтернатива да внасяме работна ръка или да опитаме да привличаме емигрантите си обратно в страната. Като един от вариантите да посрещнем растящите разходи се посочва вдигане на данъчно-осигурителната тежест или &bdquo;консумиране&ldquo; на бъдещето на нацията посредством вземане на заем. Посочва се също, че вдигането на пенсионната възраст няма алтернатива - същото, което препоръчва и Световната банка.<br /> <br /> В същото време страната ни не се опитва да смекчи тежкия икономически ефект чрез промени в образованието. Разходите, които държавата прави за образование, ни нареждат на предпоследно място в Европа - зад нас е само Румъния. Един ученик или студент струват на хазната 2639 евро годишно. В Чехия сумата е 4600 евро. 51,5 на сто от българите не са доволни от нивото ни на образование, а по качество сме на дъното на класацията - отново редом с Румъния и Хърватия. Страната ни е на последно място и по брой тийнейджъри, обхванати в средното образование. За сметка на това сме първенци в основното училище, където сме успели да вкараме в клас най-много деца.<br /> <br /> Висше образование учат 56,9 на сто от младите, но сме предпоследни по брой на инженери и учени - тоест хора, които ще създават реален брутен вътрешен продукт. За сметка на това 60 650 души следват икономика и администрация, което на практика е цял гимназиален випуск. Математика и статистика учат едва 590. Информатика учат малко над 8000, въпреки че ИТ секторът има нужда от значително повече. <br /> <br /> В същото време се оказва, че са мит и компютърните умения на младото поколение. Четирима от пет младежи не могат да правят презентации с компютър, а всеки четвърти не може да копира или да премести файл. Хората, които са приключили образованието, пък не проявяват интерес към това да се квалифицират или да получават нови знания. Едва 1,4 от тях са се включвали в някакви курсове.&nbsp;