Стефан Димитров на 68 г.: Чалгата е на пиедестал у нас

Стефан Димитров е автор на популярни шлагери, като “Нека да е лято”, “Дано”, “Всичко ми е наред”, “По първи петли”, “Сбогом, моя любов”, “Събота, късен следобед”. Пише и филмова музика за лентите “След края на света”, “Съдията”, “Спас и Нели”, “Фатална нежност”, както и музика за театрални постановки и телевизионни продукции. Известен е с дуетите със своята съпруга Богдана Карадочева, а текстове за песните му са писали Мишо Белчев, Миряна Башева и Маргарита Петкова. Бил е и директор на Канал 1 на БНТ, генерален директор на Нова телевизия, директор на програма “Христо Ботев” в БНР, а от миналата година е пенсионер.

-Как се чувствате след рождения ден, който е на 28 май? 
- Нищо извънредно. Вече празнувам в тесен кръг, в София. Раздавам го по-спокойно, пенсионерски живот. Днешното ми положение за мене е тягостно, защото съм свикнал да имам ангажименти. Така или иначе, животът ми така се стече, че все съм бил някъде - в телевизията, в радиото, в СЕМ, и сега се чудя какво да правя. Но пък от друга страна, 
държавата ме удостои с пенсия от 137 лв. Супер! 

Не може да има такава държава! Не съм единствен, знам. Така наречените естрадни певци навремето работехме към Концертна дирекция и правехме по 60 концерта за заплата, а отделно като си изпълним нормата, пък получавахме хонорари, но това не се брои, защото тези документи нали изчезнаха и никой от нас не може да докаже, че е бил в Концертна дирекция, че е работил. 

- Ама нали бяхте пък шеф на телевизии, в радиото, как така, това не се ли брои?
- Няма значение. Имам 18 години общо трудов стаж. Това е ситуацията, но както и да е. 


Като певец във формацията на Вили Казасян "Студио В" (крайният вдясно)

- А спестени пари нямате ли?
- Нямам. Но, разбира се, не лежа на чужд гръб. Сега завърших една голяма творба (малко се отделих от естрадната музика), написах музика за балет, който е по-различно нещо, вдъхновен е от книгата на Булгаков “Майсторът и Маргарита” - заедно с един музикант Пламен Велинов, надявам се да бъде харесана. Дано да има шанс. 

- А какво е всекидневието ви с Богдана?
- Нормално. Имаме идеи за няколко песни. Ама колкото повече човек остарява и помъдрява, иска да е съвършен. Богдана работи с текстове, които да са смислени, за разлика от всичко това, което се случва в България. Не знам какво точно се цели, какво търсят, такива просташки текстове се излъчват, направо идиотщини. 

Създават се песни еднодневки. Сега засега има две-три неща, които сме измислили, иска ми се да станат поне десетина, за да ги реализираме, както се полага - с жив оркестър, да не е с механичен запис. Да бъде просто истинско, на хората им омръзна от посредствени ментета. 

- Следите ли какво става в БНР сега, като човек, който е отвън?
- Не! Пенсионира ме Александър Велев миналата година, но може би можеше да ме остави още малко, но аз съм ги преживял тези неща и когато човек стане директор, трябва сам да си избира хората, с които работи, а не да получава като зестра някои, които не са му симпатични. Аз му казах още веднага, че ще си подам оставката, когато поиска. Мисля, че постъпихме и двамата джентълменски. Виждам се от време на време с някои колеги от програма “Христо Ботев”, за които ми е мъчно. 

- А с какво от направеното в “Христо Ботев” се гордеете най-много?
- Имам чувството, че с колегите наистина не само направихме това или онова, но запазихме духа на програмата, което е по-важно. Дори най-най! Програма “Христо Ботев” сама по себе си е уникална, рязко се откроява от всичко друго. Обръщахме много внимание на духовното, на хубавата музика, било класическа, народна... Аудиторията не е голяма, не се бориш за рейтинг, но има слушаемост и това трябва да се поддържа. Трудна е борбата с чалгата обаче, тя е на пиедестал у нас. Много се опростачи нацията ни и може би вина имат най-вече телевизиите. 

- Гледах юбилейния концерт по повод 70 години на Мишо Белчев, бяхте много активен, явно приятелството ви е живо и силно...
- Направих му една сюита от наши песни с Богдана, които навремето сме ги пели, но сега беше по друг начин, ние сме приятели от много години... Обичаме се много, а и той заслужава. Интересът към концерта беше наистина голям, а това все пак трябва да ви говори нещо.

- Виждате ли се с Миряна Башева, която обаче не търси никаква публичност?
- Да, да. Тя много работи. Страхотен човек е. Много талантлива, но за съжаление, малко занемари писането на поезия. Много е избирателна, не се хвърля като някои други, не е активна. Тя е от тези, които, ако каже нещо, ще има смисъл, и то дълбок. Не търси шум и слава. То и аз съм влязъл в някакъв вакуум. Говоря си с мои приятели, и те така. Не е измислен добре животът, защото на тия години аз не мога да кажа, че не съм активен, че не съм с акъла си. Или пък че никой няма полза от мене. Когато си натрупал някакви знания, опит, можеш да си полезен, обаче ти казват, ами ние нямаме нужда от тебе. Депресиращо е. Меко казано.

- Как оценявате телевизионните формати като “Гласът на България” примерно, пък и другите?
- Положително. Те са добри, защото наистина имаме талантливи момчета и момичета, но после какво става с тях. Нищо. Може би нямаме достатъчно опит в продуцентството, а и пазарът у нас е малък, свит... Жалко е.

- Пеете ли вкъщи? Знам, че преди години сте го правили...
- Напоследък не.



- Колко години вече живеете заедно с Богдана?
- Доста. Имаме си създаден синхрон през годините, няма как да не е така. Има толерантност в нашата връзка. Всеки си е характер и си отстоява своето мнение, своята позиция както в житейските неща, така и в изкуството. Общо взето сме хармонична двойка. Аз много трудно променям това, което съм написал вече, и не се съгласявам с някакви поправки и забележки, тук имаме разни спорове, но е поносимо.

- А какво става с вашето увлечение по синята идея?
- Синя идея няма. И аз като “син” гласоподавател нямаше за кого да гласувам. Сега сме свидетели на някакви странни обединения между хора, които се псуваха и ругаеха, изведнъж се прегърнаха и разцелуваха. Не го приемам, цинично е. Не намирам оправдание за това. 

- Малко сте тъжен, сигурно внуците ви разведряват?
- Да, така е. Имаме две внучета, много сладки - Дими и Бобо, те са на Лъчо (синът на Богдана), а моята дъщеря още няма деца. Надявам се да ме направи и от тази страна дядо. Но Дими и Бобо са доста забавни, смешни, а и са добрички. Аз по принцип обичам много малки деца и се замислям не без тревога, като станат на 20 години, какво ли ще бъде.
 
Просто трябва да се тури някаква бариера срещу пошлотията и агресията у нас. Децата трябва да имат избор и да има хора, които да им казват - това е по-добро от онова, не слушайте чалга, например. 

- Нека завършим с любимата ви песен?
- Е, не е една. Много песни харесвам, но и много не харесвам. Все пак сред любимите ми са “Сбогом, моя любов” и “Болката отляво”, но се знае, че една песен понякога става хит, понякога не. Трябва и късмет. 

Елена КОЦЕВА