Стефан Диомов: Ева направи чудеса, за да спаси Гого!
Той беше мъжко момче, споделя "бащата на тониките"
Георги Найденов и Стефан Диомов имат много години съвместна работа. Композиторът се върна назад в спомените си в далечната 1969 г., когато бе създаден оркестър "Тоника" към Културния дом на транспортните работници в Бургас. Гого влиза в състава като солист през 1970 г.
<strong>- Как се почувства „бащата на тониките”, като разбра за смъртта на едно от „децата си” - Гого?</strong><br /> - Безкрайно ми е мъчно! Такива хора като Гого е жестоко да напуснат живота толкова рано! За добро или лошо, с него сме били заедно повече от 30 години. В моето съзнание той ще си остане винаги усмихнат и всеотдаен. На него аз дължа много, защото той ми беше дясната ръка, когато правехме „Тоника“. Не година-две, а десетилетия ние градихме този състав. И успяхме!... Защото толкова много песни изпя съставът и продължава да ги пее, особено „Бургаски вечери“, който си остава песента на Бургас. Тя е неформалният химн на града, изпят от Гого...<br /> <br /> <strong>- Как стана така, че една провинциална група, каквато беше „Тоника“, успя?</strong><br /> - Една от важните причини да се случи „Тоника" да успее, се нарича Гого. Толкова беше погълнат от тази идея, толкова се вълнуваше от това, което се случваше на сцената и в репетиционната зала, че аз можех 100% да разчитам на него. Той беше дясната ми ръка и в момента не мога да направя нищо друго, освен да му благодаря.<br /> <br /> <strong>- Кога се запознахте с Гого Найденов?</strong><br /> - В далечната 1970 година. Аз бях направил оркестър „Тоника“ през 1969 г. и поканих Гого за солист заедно с Ева. Тогава те се залюбиха с Ева, ожениха се и аз им станах кръстник на сватбата...<br /> <br /> <strong>- ...И заедно сте извървели един дълъг и труден път?</strong><br /> - Бяхме съратници, борехме се непрекъснато. Десетки песни останаха в сърцата на хората. Тогава нямахме коли и джиесеми. Пътувахме с влака до София, нямахме и уредби, беше трудно. Но благодарение на безпределното желание и воля на Гого нещата се случваха.<br /> <br /> <strong>- Вие години наред сте били рамо до рамо с Гого. Като какъв ще го запомните?</strong><br /> - Гого беше мъжко момче, изключително силен, енергичен и борбен човек!<br /> <br /> <strong>- Кой беше най-радостният миг в живота на „Тоника“?</strong><br /> - Най-великият и радостен миг в живота ни беше, когато през 1976 година "Тоника" участва на конкурса "Златният Орфей”, а песента "Ладо ле” спечели първа награда. <br /> <br /> <strong>- Какво си спомняте от тогава?</strong><br /> - Двамата с Гого бяхме в гримьорната. Там имаше един хлъзгав зелен мокет. Чухме как водещият обявява нашата песен. Започнахме да се прегръщаме, да скачаме от радост и се претрепахме.<br /> <strong><br /> - А кога за последно се видяхте с Гого?</strong><br /> - Преди известно време, когато със Сийчето му ходихме на гости у дома му в Айтос.<br /> <br /> <strong>- По време на продължителното боледуване на Гого Ева нито за миг не го остави. Смятам, че тя заслужава искрено възхищение за своята всеотдайност?</strong><br /> - Ева направи чудеса, за да го спаси! Тази жена заслужава дълбок поклон!<br /> <br /> <strong>- Дрязгите между вас, предполагам, че отдавна са забравени?</strong><br /> - А, отдавна, отдавна всичко е загърбено. Аз извървях своя път. И достигнах до прозрението, че съм сбъркал. Неговата болест стана причина аз да разреша „Тоника“ отново да пее моите песни. Това беше един много глупав скандал. Тези дребни житейски взаимоотношения са прашинка пред величието на живота и смъртта...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Марина ШИВАРОВА</strong><br />