Композиторът Стефан Диомов е роден на 16 февруари 1945 г. в Бургас. Става известен като ръководител на вокалните състави “Тоника” и “Тоника СВ”. Работи като вокален педагог и художествен ръководител към Ансамбъла на ГУСВ в София. Занимава се с музика от 1961 г. Създава вокален квартет “Тоника” през 1972 г. към Културния дом на транспортните работници в Бургас. Първата му песен “Балада” печели Първа награда от Младежкия конкурс за забавна песен през 1974 г. Първа награда от същия конкурс печели и “Интимно” - 1978 г., а втора “Къде си” - 1979 г. През 1982 г. песента “Приятели” е обявена за “Мелодия на годината” в конкурса на Българската национална телевизия. Песните “Сбогуване” и “Разказвай ми” са отличени с първа награда на конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора” през 1975 и 1979 г.
От 1986 до 1991 г. е главен художествен ръководител на група “Магистрали” към Транспортни войски. През 1992 г. основава група “Горещ пясък”, 2 години след това събира членовете на ръководените от него вокални групи във “Фамилия Тоника”. По-късно основава група “Петте сезона”. Сред популярните му песни са “Мария”, “Ако помниш”, “Разказвай ми”, “Дъждовно реге”.
Стефан Диомов е женен, има син и дъщеря и четирима внука.

- Предполагам, че ви намирам в Бургас, г-н Диомов?

- Не точно. На вилата си съм в Стара планина. Почивам на едно прекрасно и зелено място. Обикновено определят лятото като синьо. За мен лятото е зелено, защото всичко около мен е в този прекрасен цвят, който толкова ме успокоява и ме разтоварва, че няма накъде повече. 

- Миналата година претърпяхте доста тежка операция от дискова  херния. Възстановихте ли се вече? Болките отшумяха ли?

- Изказвам моята голяма благодарност на болница “Св. Иван Рилски” в София и на неврохирурга доц. Васил Каракостов,  защото операцията, която направиха, е повече от сполучлива. Захвърлих бастуните - защото те бяха два, изправих се и отново се радвам на добра кондиция и здраве. Понякога човек се плаши от това, че трябва да се оперира, но когато нищо друго не помага, е нужно да се престраши. Слава Богу, при мен рискът беше оправдан. 

- Спазвате ли някакъв хранителен режим?

- Не бих го нарекъл режим, просто не преяждам. Сутрин ям плод, сега летните месеци това е диня или пъпеш. Нищо друго до обяд. Предпочитам постната храна. Ям не повече от една филийка хляб и дори и да ми е вкусно, не се поддавам на изкушението да преям. Добрият апетит от една страна, е знак, че си здрав, но от друга страна, е нещо, което те подвежда да си хапнеш повече, отколкото е необходимо. Винаги съм казвал, че голямата опасност за здравето на човека се крие в чинията пред него. 

- Докато светът беше затворен по къщите си заради коронавируса, вие успяхте да спретнете фотоизложба под названието “Светът”. Колко картини представихте и кой свят показахте?

- Това беше моята седма поред фотоизложба. Тази година заради пандемията не пътувах никъде, затова реших да покажа най-хубавите пейзажи, които досега съм заснел. Т.е. изложбата беше нещо като ретроспекция на моето фотографско творчество. Казваше се “Светът в 28 кадъра” и беше разположена в градинката пред “Кристал”. 

Показах фотоплатна от едни от най-забележителните места на планетата, които съм посетил - като например Сидни и прочутата опера, Тадж Махал в Индия, великите водопади Ниагара, Игуас и Виктория, Мачу Пикчу, пустинята Наска в Перу, норвежките фиорди и т.н. Фотографията е мое голямо, безценно хоби, което много ме разтоварва. Обичам да пътувам до места, които са трудно достъпни, но предлагат гледки, които спират дъха, и за да не бъде много егоистично, снимам всичко и го показвам на приятели. И разказвам, това е другата моя слабост. Много обичам да разказвам, защото е казано, че впечатлението е най-добро, когато е споделено. 

- Австралия, Южна Америка, Северна Америка, Африка, Азия... Как организирате тези екскурзии?

- Сам организирам всичко. Вече е лесно. Преди години беше трудно, когато имаше “желязна завеса” и не можеше да се пътува.

Сега, ако имаш сърце на пътешественик и малко спестени пари, нищо не ти пречи да отидеш. А аз казвам, че тези чудесии, които съм видял, не са чак толкова далече, важното е да имаш желание да ги достигнеш. Светът, в който живеем, е твърде малък, и ако човек силно желае, той ще постигне всяко мечтано пътешествие. 

- А докъде стигнахте със сборната колекция на ваши песни, които предстои да издадете в албум?

- Работя по въпроса усилено. Много ми е работата, защото това са песни, които са видели някога бял свят и които са позабравени, а искам да ги възстановя с нови аранжименти, с по-актуален саунд и да ги събера в едно цяло - три албума с по 20 песни. Дай Боже това да се случи, защото съм на половината на осъществяването на този проект и да имам сили да го довърша. 

- Ще направите ли концерт с тези песни?

- Имам такива планове и дано коронавирусът не ги обърка. Тази година навърших 75 години, да го наречем юбилей, и отдавна бях решил, даже съм готов със сценария, да направя концерт на 14 декември, където да представя този албум. Ако ситуацията позволява, това събитие ще се състои в залата на операта на Бургас. 

- Какво се случва с автобиографичната ви книга “Белите и черните клавиши на моя живот”?

- Ама вие всичко знаете. Книгата е завършена. В момента я доработвам. Ще има много богат снимков материал, някъде около 100 снимки. Много интересно ми беше да напиша тази книга, защото преживях отново живота си. Това е изключително приключение. Много нощи бяха безсънни, в търсене на спомените, защото те са нещо, което понякога се търкулва и изчезва в годините и събитията, а моят живот беше много интересен. Много хора срещнах, много състави направих, много концерти преживях. Но всичко това е съпроводено с мои невероятни усилия, от една страна, и от друга страна - с тежки грешки. 

Румяна СТЕФАНОВА
/вестник "Над 55"/