Стефан Диомов: С две думи - работата ме крепи

С “Тоника СВ” отново тръгваме на концерти

“Не спирам да правя музика. Докато имам публика в залата, ще продължавам да работя. Не може да има нещо, което да ме накара да спра да творя”, категоричен е композиторът Стефан Диомов. Той се гордее, че е кореняк бургазлия. Родословното дърво на фамилия Диомови води началото си още от XV-XVI век, когато предците им от древна Елада се заселват в гръцките колонии - Анхиало и Месембрия.

Може би това е и причината бай Георги, бащата на Стефан Диомов, да се занимава с лозя и да произвежда вино. Той имал желание синът му да продължи занаята и често водил малкия Стефчо да му помага на лозето. През летните ваканции пък бъдещият “баща” на “Фамилия Тоника”, “Тоника СВ”, вокална група “Петте сезона” е работил на солниците. “Вадех морска сол. Божичко, колко тежка ми се струваше лопатата. Татко искаше да правя вино, а аз - песни. Моята младежка мечта се сбъдна и вече повече от 50 години се занимавам с писане на музика, с композиране, както и с продуцентска и режисьорска дейност”, споделя Диомов. Маестрото е вещ и в писането на текстове за песните, които се превръщат в шлагери.  


Стефан Диомов с Тони Димитрова и Ваня Костова

- С какво сте зает в момента, г-н Диомов? Трудно намерихте време за това интервю.
- Със записи. Гръмнала ми е главата. Със сина на Ваня Костова - Боян Михайлов, правя две песни. Отделно концертите ми с групата “Петте сезона”. Предстои ни голямо турне в страната - Велинград, Варна, Русе... През втората половина на ноември имам и два концерта с формацията “Тоника СВ”.  Подготвям и един голям коледен концерт в Бургас с участието на много изпълнители - на Ваня Костова, “Тоника СВ”, “Петте сезона”, детската група “Врабчета”, танцьори... Въобще последният да затвори вратата. Този концерт го правя всяка година на 10 декември и стана нещо, с което бургазлии са свикнали. А поради големия интерес вече го правя не в една, а в две вечери. 
Така че имам доста работа. Обаче аз съм свикнал и засега издържам на напрежението. 

- Преди години имахте някакви дрязги с певците от “Тоника”. Преодоляхте ли ги вече?
- Не смея вече да кажа хубава дума, защото като кажа: “Много е добре, сдобриха се, всичко е наред”, и пак става нещо. Но в същото време си мисля, че с този състав работя повече от 35 години 
и съм направил над 200 песни. Колко състава могат да се похвалят с всичко това? Малко. Трудно е да се направи състав с толкова много хора, с разнопосочни интереси и различни характери. 

- Коя е най-новата ви песен?
- Най-новата ми песен е за Коледа. Тя е детска песен. Написал съм я за “Врабчетата”.
“Нека я има лютата зима” - така се казва песента. 

- Завиждам на работоспособността, която имате. Как я постигате?
- Ще ви отговоря по най-баналния начин. Обичам работата си, обичам да пиша песни, обичам да репетирам и да записвам тези песни, обичам да правя концерти. С две думи - работата ме крепи. През януари, февруари - месеци, в които почти нищо не работя, тъй като тогава няма изяви, полудявам. Не мога без работа. За такива като мен хората казват: “Шило в торба не стои”. 

- И затова хукнахте по широкия свят, който през последните години ни показвате във фотоизложби...
- Точно така. Да, да, много сериозно е положението. Всяка година правя екскурзии до екстремни места. Досега съм обиколил 86 държави. Миналата година бях в Перу. Направих изложба и филм за Перу, който беше излъчен по телевизията. Тази година бях в скандинавските страни и направих филм за фиордите, за красивата скандинавска природа и северните бели нощи. Живот и здраве, на 10февруари догодина заминавам за Кения, където ще летя с балон и ще се опитам да снимам животните в природния парк “Масай Мара”, който е част от големия резерват “Серенгети”. 
Навремето имаше един много популярен френски филм, който се казваше “Серенгети не трябва да загине”. Бях много впечатлен от филма и мечтаех да посетя този природен феномен.  И ето, мечтата ми е на път да се сбъдне. Ще видя “Серенгети”, и то от високо, от балон. Дай Боже всичко да е наред и лъвовете отдолу да бъдат снизходителни към мен. 


Музикалната формация “Петте сезона” и Стефан Диомов с първа награда от “Бургас и морето” - 2012 г.

- Тази година навършихте 73 години. Не са ли вече опасни за здравето ви тези екстремни пътешествия?
- Понякога са опасни. Например, когато бях в Перу, заради голямата надморска височина колабирах. Бях вдигнал кръвно над 220. Тогава ми забраниха да изкачвам височини и ме накараха да спра. Това беше екстремна екскурзия, която няма да повторя. Когато се преуморя с много работа, също усещам, че ми се вдига кръвното. 
Всъщност моят проблем е този. Това много ме измъчва, прави ме неработоспособен и се налага веднага да взимам мерки, за да го намаля това пусто кръвно налягане. Имам и болки в кръста. Изглежда, това е дискова херния. Ходих на масажист, който, за съжаление, не успя да ми помогне. Когато дълго време стоя прав, ми се появява болка в долната част на гръбначния стълб. И това знаете ли как го лекувам? Сядам някъде, почивам си и съм като нов.

- А как се борите с високото кръвно?
- С лекарства и малко спорт.  Поддържам тонуса с каране на велосипед 
Дори и в студеното време продължавам да карам велосипед. Освен това съм много внимателен с килограмите. Много е важно за тези, които страдат от високо кръвно налягане, да поддържат по-ниско тегло. Това съм го изпитал на собствен гръб. В момента, в който сложа някое и друго килце в повече, моментално започват проблемите ми с кръвното. И обратно, когато мъничко отслабна и си върна килограмите - 80, тогава се чувствам по-добре. 

- Спазвате ли някаква специална диета?
- Да, ям повече салати. Употребявам много авокадо. Това е скъп плод, обаче е много полезен. Аз имам един универсален лек за всички болки. Този лек е усмивката. Много помага, защото човек трябва да приема нещата по-леко. С притеснение нищо не се оправя, нищичко. Напротив, проблемите стават още по-задълбочени. 
Усмивка и бодро настроение - това е моята препоръка към вашите читатели.  

Румяна СТЕФАНОВА
/вестник "Над 55"/